С решението на Окръжния съд дойде поредната изненада. То изцяло потвърждаваше това на Районния, като единствената промяна беше в разширяването на режима на лични контакти между майката и детето.

След многобройни прочити на мотивите на съда, впечатление направи, че игнорирайки всички събрани по делото доказателства, решението се базира на единственото изречение: “преместването на детето да живее при майката би предизвикало излишно пренасочване на психическата енергия на детето, което е на изхода на първата възрастова криза и все още има за задача да се справя с нея“. Според съда, запазването на сегашното положение, ще осигури “в малко по-голяма степен стабилност”.

Напомняме, че така наречената “стабилност”, а именно фактът, че детето вече почти две години живее със своя баща, е резултат от неговите неправомерни действия по първоначално ограничаване на контактите между Симеон и майка му.

Последната възможност пред нас беше да изготвим жалба до Върховния касационен съд. В България това е третата и последна инстанция по такъв вид дела.

Особеното при тази фаза е, че жалбата може още изначално да не бъде допусната до разглеждане. Т.е. делото изобщо няма да се разгледа от съда, ако не бъде подкрепена със законосъобразно, мотивирано и стриктно изложение на касационните основания, които са конкретно посочени в закона.

Въпреки, че Нора беше изгубила вяра, ние се заехме детайлно с подготовката на всички необходими книжа и аргументи, а първият успех не закъсня - делото беше допуснато до касационно обжалване. 

Въпреки малката победа, знаехме, че за да сме сигурни, че съдът ще вникне внимателно в кориците на делото и отвъд сухите правни аргументи, ще прозре истината зад битката на една майка за своето дете, решихме да предприемем нетипична стратегия. 

За да внесем пълна яснота в личния и емоционален елемент на казуса, се заехме с подготовка на пледоария, която да изложим в откритото по делото съдебно заседание, въпреки че това е прийом присъщ за наказателните дела.

Знаехме, че тези няколко минути ще бъдат единствената възможност да привлечем вниманието на върховните съдии и да им помогнем да анализират не само истината в кориците на делото, а и скритата такава.

Внимателно подбрахме всяка дума, защото в съдебната зала не бива да се преминават определени граници, а и не можем да твърдим факти без доказателства. Също така изрази от типа “Съдиите в град Търговище са ограничени в мисленето си и самият факт, че едно дете ще се премести да живее в град София ги ужасява, защото според тях това е нещо лошо” и др. подобни, за съжаление са неуместни.