Какво представлява името по закон?
Според българското законодателство всяко физическо лице притежава няколко индивидуализиращи признака, които го отличават от останалите лица. Сред тях е и името. То се състои от три части: собствено, бащино и фамилно. Собственото име се определя от двамата родители при раждането на детето. Бащиното и фамилното име се образуват от имената на бащата, респективно на майката, в случай, че бащата е неизвестен.
Кога е възможна промяна на името?
В закона са предвидени три случая за промяна:
- При оспорване на бащинството
- При осиновяване
- Когато името е опозоряващо, осмиващо или обществено неприемливо
- Когато важни обстоятелства налагат промяната
Производство за промяна на името:
В молбата трябва да са следните реквизити: компетентен районен съд, данни на молителя (три имена-собствено, бащино и фамилно, единен граждански номер (ЕГН) и постоянен адрес), указание за вида на производството и обстоятелствена част, в която е необходимо ясно да бъде описано основанието и причините за смяна на името, като те следва да бъдат добре обосновани. Към молбата трябва да бъдат прикрепени и съответните документи, доказващи твърдението за необходимост от промяна. Допустимо е да бъдат разпитани свидетели, които с показанията си да потвърдят фактите и обстоятелствата посочени в молбата.
Следващата стъпка е входиране на молбата в районния съд по постоянния адрес на молителя. В производството като заинтересовани страни участват районната прокуратура и общината по постоянния адрес на молителя. След като съдът установи фактическата обстановка и изслуша становището на заинтересованите страни, въз основа на вътрешното си убеждение взема решение дали посочените в чл.19 от ЗГР предпоставки за промяна на името са налице.
Екипът ни има голям опит в успешно приключили производства за промяна на името. В практиката,когато гражданите предприемат такива действия, често се случва съдът да откаже промяна на името поради не добро описание, обосновка и доказване на основанията предвидени в закона.