Меню
„Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото“ – чл. 14 от Конституцията на Република България /КРБ/. Конкретен израз на този принцип е постановеното в чл.47, ал.1 от КРБ изискване държавата да подпомага родителите в отглеждането и възпитанието на децата и в задължението за особена закрила на децата, останали без грижата на своите близки.
Този принцип е проявление на установеното в чл. 6 от КРБ конституционно начало за равенство на гражданите независимо от техния пол. В чл. 46 от КРБ изрично е постановено, че бракът е равноправен съюз на мъжа и жената. Съюз, в който мъжът и жената имат равни права и задължения в личните и в имуществените си отношения, еднакви отговорности за благополучието на семейството и равни права и задължения при отглеждането и възпитанието на децата.
Сключването на брак се основава на свободното и изрично лично съгласие на встъпващите в брак. Нашето законодателство не познава институт на встъпване в брак по друг начин, освен чрез лично изразеното, свободно и изрично съгласие. Този принцип намира проявление и при възможностите за прекратяване на брака, при наличие на законови предпоставки за това или по взаимно съгласие на съпрузите.
Този принцип е в основата на всички правила относно положението на децата в семейството, отношенията им с родителите и другите членове на семейството. Всички семейни отношения следва да се уреждат през призмата на интереса на децата, а грижата за тях е неизменна и дължима при всички обстоятелства. Семейният кодекс гарантира и провеждането на комплекса от мерки при закрилата на детето, установени в Закона за закрила на детето.
Това са отношения със специфичен характер и особено значение. Представляват своеобразен комплекс от нравствени, емоционални, биологични и икономически връзки – едно особено съчетание от лични и имуществени елементи. Тези отношения не са създадени от правото. Те съществуват и битуват в обществото много преди то да започне да ги урежда. Предвид този факт, в същността си семейното право винаги се е основавало на традициите и обичаите.
Доказателство за това е липсата на правна уредба на брачните отношения до 40-те години на миналия век. До тогава институтът на брака и развода се уреждат само от нормите на каноническото право, изразени в Екзархийски устав.
Първият Семеен кодекс на Република България е приет през 1968г. През годините законодателството е възприело значителни промени в правната уредба на семейните отношения, която винаги трябва да е в съответствие с обичая и морала в обществото.
