Ревизия по общ ред

Обичайно ревизиите протичат по т.нар. общ ред. Това означава, че органът по приходите извършва ревизия на начина, по който ревизираното лице е документирало и декларирало приходите си. Т.е. по документален и счетоводен път ще бъде извършен контрол върху приходите и осчетоводяванията, извършени от ревизираното лице. Крайните изводи ще бъдат напраени във основа на представените документи и събраните доказателства.

Доказване при ревизия по общия ред

При този вид ревизия доказателствената тежест е разпределена. Констатациите на органите по приходите не се считат за верни до доказвне на противното. Напротив, както те, така и ревизираното лице следва да докажат положителните си твърдения.

Събирането и проверката на доказателствата са регламентирани в ДОПК. Органите по приходите трябва да ги спазват при ревизията, събирайки само тези, които са регламентирани в закона. Това правило се прилага във всички случаи на ревизия по общия ред. Т.е. не се допуска извършването на констатции и установяване на задължения, които не почиват на събраните доказателства.

Изключения

Има случаи, в които ревизията не може да се извърши по описания по-горе общ ред, тъй като действителният размер на данъчната основа не може да бъде определен въз основа на доказателства. В тези случаи законът предвижда ревизията да бъде извършена по друг начин - по особен ред.

Възможно е ревизионното производство да започне по общия и в даден момент да премине по особения ред. Това се случва чрез връчване на уведомление по чл.124 от ДОПК. Връчването на уведомление не означава, че ревизията ще протече и ще завърши с установяване на задължения при спазване на особените правила на ДОПК. Във всеки един момент органите по приходите могат да извършат оценка и да преминат, респективно да издадат ревизионен акт по правилата на общия ред.

Ревизия по особен ред

Този ред е специален по отношение на общия ред за извършване на ревизия. Той е допустим от закона само в изрично предвидени случаи, най-важните от които са следните:

налице са данни за укрити приходи или доходи;
когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;
липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане,
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

При наличие на някоя от изброените по-горе предпоставки органът по приходите има право да премине към извършването на ревизия по особен ред. Принципното законово положение е, че органът по приходите е длъжен и е в негова тежест да обоснове наличието на съответната предпоставка. Не е достатъчно само простото позоваване от органа по приходите на такава предпоставка. Тя трябва да бъде детайлно и мотивирано обусловена с посочване на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които органът по приходите приема нейното наличие.

Как разбираме, че ревизията преминава от общ към особен ред?

За преминаването към особения ред органът по приходите е длъжен незабавно да уведоми ревизираното лице. Това става посредством специалното уведомление по чл.124 от ДОПК. Освен преминаването към особения ред органът по приходите посочва в уведомлението и въз основа на коя от предпоставките прави това. В отговор на връченото такова уведомление ревизираното лице има право да подаде становище и да представи доказателства.

Същинското мотивиране и доказвнае на основанията за извършване на ревизията по особен ред органът по приходите прави и е длъжен да направи с ревизионния доклад.

Какви са особените правила на този вид ревизия?

Когато ревизията се извършва по особен ред, законът предвижда и специални правила за определяне на данъчната основа. Т.е. предвиден е специален начин, по който органът по приходите определя приходите и разходите на лицето. Регламентацията се съдържа в 16 отделни точки на чл.122, ал.2 от ДОПК. При прилагането им се опрделя кои от тях са приложими и кои не за конкретното производство.

По отношение на определената според изброените фактори данъчна основа действа презумпция за достоверност. Това означава, че ако ревизираното лице не е съгласно с определената по този начин „печалба“, която ще бъде обложена със съответния данък, в негова тежест е да я обори и да докаже, че размерът й е различен.

Друго особено правило при ревизията по особен ред е свързано с доказването.

Когато ревизията се проведе и заърши с определяне на данъчната основа по особения ред, органът по приходите е задължен да докаже наличието на някоя от предпоставките за извършването на ревизията по този ред. Той носи пълна и главна доказателствена тежест досежно този факт.

Само при доказани предпоставки за провеждане на ревизията по особен ред, фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното.

Ревизираното лице е длъжно и е в негова тежест да докаже, че данъчната основа не е в размера, определен от органа по приходите, а в друг.