fbpx

Родителски права

Отношенията между родител и дете имат освен житейска и правна страна. Правната уредба обичайно се прилага при влошаване на отношенията между родителите или при нужда от защита на висшия интерес на децата. При нормално протичане на семейните отношения и в най-благоприятния случай, родителите не се сблъскват с правото при отглеждане на децата си, но когато това се налага навременната и адекватна правна помощ е от изключително значение.

Основното юридическо съдържание на отношенията между родител и дете са техните права и задължения. Правата на детето имат абсолютен характер – те са по отношение на всички лица. Всеки е длъжен да зачита правата на детето.

Всички права и задължения в отношенията родител-дете се прилагат независимо от наличието или липсата на сключен граждански брак, както и независимо от това дали детето е родно или осиновено. Това произтича от принципа за равенство на всички деца.

Друг основен принцип е равенството между родителите.  Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.

Какви са основните права и задължения на родителите?

Съгласно Семейния кодекс, родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.

Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност.

Разпоредбите най-общо постановяват правото и задължението на родителя да подпомага и да участва активно в духовното израстване на детето. Да се грижи за формирането на неговата индивидуалност.  Да му  осигури получаване поне на задължителното основно образование. Законът има за цел да гарантира нормалното израстване на детето и формирането на определени ценности и принципи, които да положат основите на неговия живот като пълнолетен гражданин. И тук особено силно личат спецификите на семейното право и обстоятелството, че то урежда едни житейски, обичайни отношения, съществуващи в обществото и в исторически план много преди приемането на закони в тази област.

Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

Гаранция за изпълнението на тази норма се съдържа в други закони и нормативни актове. Пример за такъв е Законът за закрила на детето.

Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

Това задължение на родителя в правото се свързва с т.нар. безвиновна отговорност. Този вид отговорност се носи от родителя, независимо от обстоятелствата, защото малолетните лица не могат сами да отговарят за своите действия. * Малолетни са лицата, които не са навършили 14г. Този, който има задължение за надзор над друго лице, отговаря за причинените от него вреди. За вредите, причинени от деца, отговарят лицата, които осъществяват надзор върху тях – родители, осиновители, настойници или попечители.  В тази връзка родителят има интерес да изпълнява стриктно своите задължения в отглеждането и възпитанието на детето, тъй като самият той ще носи отговорност за неговите неправомерни действия.

Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.

В съвременния свят тази норма е разширила значително своето приложно поле, тъй като често децата не живеят заедно със своите родители. Важни причини биха били например образование, спортна дейност и др. подобни. Въпреки това се запазва общият принцип, че непълнолетните деца следва да живеят съвместно със своите родители. Това е в техен интерес и позволява изпълнение на всички останали права и задължения в отношенията родител – дете.

Право и задължение на родителя да представлява малолетното дете / да оказва попечителско съдействие.

Родителят изразява правната воля на малолетното дете. Непълнолетното дете може да извършва определени правни действия самостоятелно. То може да сключва определени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди. Детето има право и да разполагат с това, което е придобило със своя труд. За извършване на всички останали правни действия е необходимо попечителско съдействие на родител.

*Непълнолетни са децата от 14 до 18 годишна възраст.

Съдебната практика не е единна по отношение на това, какво точно включват обикновените дребни сделки. Най-общо това са покупка на храна и други дребни стоки.

Задължение за издръжка

Това е задължение на всеки родител. Повече за издръжката на дете можете да научите тук. 

Какви са основните права и задължения на детето?

Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.

При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към дирекция „Социално подпомагане“ за съдействие. Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд.

Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си.

При нарушение на родителските права и задължения или при разногласия на родителите относно тяхното упражняване се налага тези въпроси да бъдат разрешени по съдебен ред.

Практиката ни показва, че други често срещани въпроси във връзка с отношенията между родителите и децата са тези свързани с разпореждането и управлението на имущество придобито от дете, както и с пътуването на дете в чужбина.

Свържете се с нас