Обжалване на ревизионен акт

Всички стъпки в процеса на обжалване на ревизионен акт - компетентни органи, процесуални срокове и особени случаи на мълчаливо потвърждаване.

Ревизионният акт може да бъде обжалван по административен и по съдебен ред

Обжалването по административен ред е задължителна предпоставка за последващо обжалване на акта пред съда.

Обжалване по административен ред

Крайният акт, с който приключва ревизията (и по общия, и по особения ред) е Ревизионният акт. Това е актът, който подлежи на обжалване, в случай че ревизираното лице не е съгласно с констатациите в него и с установените с него задължения за данъци и/или осигурителни вноски.

В ДОПК е предвидено задължително обжалване на Ревизионния акт първо пред горестоящия административен орган. Това правило е специално по отношение на общия принцип в останалите административни производства, при които обжалването по административен ред е по избор на лицето, като същото може да избере да обжалва акта директно пред съда. При ревизиите обжалването пред горестоящия административен орган е задължително и е абсолютно условие за обжалването на акта след това пред съда.

Горестоящият административен орган, пред който Ревизионните актове се обжалват, е определен в ДОПК и това е директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ или съкратено ОДОП.

Как протича производството

Подаване на жалба

Жалбата до директора на ДОДОП се подава в 14-дневен срок от връчването на Ревизионния доклад. Този срок е преклузивен и не подлежи на удължаване. Ревизираното лице има право да приложи към жалбата нови или допълнителни доказателства, както и да посочи фактите и обстоятелствата, за които желае директорът на ДОДОП да събере служебно доказателства.

Правомощия на директора на дирекция "ОДОП"

Директорът на ОДОП има същите правомощия, каквито е имал и органът по приходите, извършил ревизията. Това означава, че той може свободно да събира всякакви допълнителни и нови доказателства и по същество да пререши и преразгледа констатациите на цялата ревизия.

Срок за произнасяне

След като бъде подадена жалба, директора на ДОДОП органът по приходите е длъжен в 7-дневен срок да изпрати на директора на ДОДОП цялата преписка по ревизията, за да може той да се произнесе с решението си.

След изтичането на посочения 7-дневен срок, започва да тече срокът за произнасяне с решение на директора на ДОДОП, който е 60-дневен и започва да тече независимо от датата на фактическото изпращане на преписката от органа по приходите.

Решение по жалбата

Директорът на ДОДОП се произнася с решение. С него той има право да:

да потвърди ревизионния акт;
да измени ревизионния акт;
да отмени изцяло или от части ревизионния акт;
да отмени ревизионния акт и да върне преписката за извършване на повторна ревизия.

Изменение на ревизионния акт

Разпоредбата на чл. 155 ал.8 от ДОПК забранява на решаващият орган да изменя ревизионният акт във вреда на жалбоподателя. Това означава, че всяко изменение може да доведе само до по-благоприятни последици, но не и до установяване на по-големи задължения.

Отмяна на ревизионния акт

Решението на директора на ДОДОП може да бъде обжалвано единствено от ревизираното лице. Това означава, че ако с решението бъде отменен изцяло ревизионният акт решението няма да подлежи на обжалване поради липса на правен интерес за това. За органа по приходите, извършил ревизията, не е предвидена правна възможност да обжалва решението на директора на ДОДОП.

Обжалване на решението

Решението на директора на ДОДОП подлежи на обжалване пред съответния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на ревизираното лице. Жалбата се подава чрез административния орган, който има задължение да я изпрати, ведно с цялата административна преписка до съда.

Мълчаливо потвърждаване

В ДОПК е предвидено отклонение от описания по-горе ред за решаване на ревизията от директора на ДОДОП. Това отклонение е т.нар. „мълчаливо потвърждение“ на ревизионния акт. За разлика от случая, когато директора на ДОДОП се произнесе с решение, когато срокът за обжалване пред съд е 14 дни, то в случай на „мълчаливо потвърждение“ срокът за обжалване пред съд е 30-дневен, считано от датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне с решение.

Обжалване по съдебен ред

След изчерпването на възможността за обжалване по административен ред пред директора на ОДОП, ако ревизираното лице е недоволно от неговото решение, е налице възможност за обжалване на ревизионния акт пред съда.

Обжалването пред съд е двуинстанционно:

първа инстанция е съответния административен съд по постоянния адрес или седалището на ревизираното лице;
втора и последна (касационна инстанция) е винаги Върховен административен съд.

Важно е да се отбележи, че макар формално повод за обжалване пред съда да е решението на директора на ОДОП (или мълчаливото му потвърждение), то предмет на съдебна проверка е не неговото решение, а Ревизионният акт. Особеност на производството пред съд по данъчни дела е, че макар съдът да се произнася по законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, страна в съдебното производство е директорът на ОДОП, а не органите по приходите, издали ревизионния акт предвид, че решението му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата на ревизираното лице пред съда.

При оспорването на Ревизионен акт административният съд действа като инстанция по същество и следва да реши спора за съществуването и размера на публичните задължения на ревизираното лице. Съдебният контрол за законосъобразност на Ревизионния акт включва проверка на посочените в акта фактически констатации, която следва да се извърши въз основа на всички събрани в производството пред административния орган доказателства.

Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест в Административнопроцесуален кодекс и Граждански процесуален кодекс.

В данъчния процес, по силата на чл. 160, ал. 4 ДОПК за съда липса процесуална възможност да отмени Ревизионния акт и да върне преписката за нова ревизия (каквото правомощие има директорът на ОДОП), поради което дължи произнасяне по материалната законосъобразност на установените задължения във всички случаи.

Съществува нормативна забрана за съда с решението си да изменя Ревизионния акт във вреда на жалбоподателя (ревизираното лице).

Разноски за ревизираното лице

Поради наличието на два способа за обжалване на ревизионните актове – по административен и по съдебен ред, се налага разглеждане на въпроса с разноските по всеки един от тях.

При обжалване по административен ред (пред директора на ОДОП) е налице законова празнота по отношение на разноските.

В ДОПК липсва възможност директора на ОДОП да се произнесе относно разноските на жалбоподателя. Ако в материалното право действа принципът, че всичко, което не е изрично забранено от закона е разрешено, то в процесуалното право (а ДОПК е процесуален закон) действа точно противоположното правило – разрешено е само изрично предвиденото в закона. Именно по силата на този основополагащ принцип, щом ДОПК не предвижда възможност на директора на ОДОП да се произнесе по ревизията в частта със сторените от ревизираното лице разноски, то той няма право да го направи.

Поради горното уточнение често в практиката се стига до ситуация, в която ревизираното лице ангажира съдействието на адвокат, който да обжалва по административен ред Ревизионен акт и заплаща на този адвокат хонорар. Ако директорът на ОДОП отмени с решението си Ревизионния акт той няма право да се произнесе по въпроса с разноските на ревизираното лице за адвокатски хонорар. При отмяна на Ревизионния акт от директора на ОДОП ревизионното производство приключва окончателно, поради липсата на правен интерес от обжалването му. Това придава вид, че разноските за адвокатски хонорар остават за сметка на ревизираното лице.

Кантората ни е създала своя собствена съдебна практика, в която платеният адвокатски хонорар за обжалване на Ревизионен акт по административен ред се претендира от държавата в ново съдебно дело, с иск по Закон за отговорността на държавата и общините за вреди т.нар. ЗОДОВ. При липса на законова разпоредба, както вече бе обяснено, единствената възможност за справедливост за ревизираното лице по отношение на разноските остава тълкувателната съдебна практика и правоприлагане по аналогия, в което кантората ни е натрупала солиден опит.

При обжалването по съдебен ред в ДОПК е налице изрична разпоредба относно разноските, поради което присъждането на разноски в полза на ревизираното лице не е усложнен, нито дискусионен. Съдът има право да присъди разноски, ако те са поискани и доказани от страна на ревизираното лице.