Всички стъпки в процеса на обжалване на ревизионен акт - компетентни органи, процесуални срокове и особени случаи на мълчаливо потвърждаване.
Ревизионният акт може да бъде обжалван по административен и по съдебен ред. Обжалването по административен ред е задължителна предпоставка за последващо обжалване на акта пред съда.
Обжалване по административен ред
В ДОПК е предвидено задължително обжалване на Ревизионния акт първо пред горестоящия административен орган. Това правило е специално по отношение на общия принцип в останалите административни производства. Общия случай обжалването по административен ред е само по избор на лицето. Т.е. актът може да се обжалва и директно пред съда. При ревизиите обжалването пред горестоящия административен орган е задължително условие за последващо обжалване на акта пред съд.
Горестоящият административен орган, пред който Ревизионните актове се обжалват, е определен в ДОПК. Това е директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП).
Как протича производството
Подаване на жалба
Жалбата до директора на ДОДОП се подава в 14-дневен срок от връчването на Ревизионния доклад. Този срок е преклузивен и не подлежи на удължаване. Ревизираното лице има право да приложи към жалбата нови или допълнителни доказателства, както и да посочи фактите и обстоятелствата, за които желае директорът на ДОДОП да събере служебно доказателства.
Правомощия на директора на дирекция "ОДОП"
Директорът на ОДОП има същите правомощия, каквито е имал и органът по приходите, извършил ревизията. Това означава, че той може свободно да събира всякакви допълнителни и нови доказателства и по същество да пререши и преразгледа констатациите на цялата ревизия.
Срок за произнасяне
След като бъде подадена жалба, директора на ДОДОП органът по приходите е длъжен в 7-дневен срок да изпрати на директора на ДОДОП цялата преписка по ревизията, за да може той да се произнесе с решението си.
След изтичането на посочения 7-дневен срок, започва да тече срокът за произнасяне с решение на директора на ДОДОП, който е 60-дневен и започва да тече независимо от датата на фактическото изпращане на преписката от органа по приходите.
Решение по жалбата
Директорът на ДОДОП се произнася с решение. С него той има право да:
да потвърди ревизионния акт;
да измени ревизионния акт;
да отмени изцяло или от части ревизионния акт;
да отмени ревизионния акт и да върне преписката за извършване на повторна ревизия.
Изменение на ревизионния акт
Разпоредбата на чл. 155 ал.8 от ДОПК забранява на решаващият орган да изменя ревизионният акт във вреда на жалбоподателя. Това означава, че всяко изменение може да доведе само до по-благоприятни последици, но не и до установяване на по-големи задължения.
Отмяна на ревизионния акт
Решението на директора на ДОДОП може да бъде обжалвано единствено от ревизираното лице. Това означава, че ако с решението бъде отменен изцяло ревизионният акт решението няма да подлежи на обжалване поради липса на правен интерес за това. За органа по приходите, извършил ревизията, не е предвидена правна възможност да обжалва решението на директора на ДОДОП.
Обжалване на решението
Решението на директора на ДОДОП подлежи на обжалване пред съответния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на ревизираното лице. Жалбата се подава чрез административния орган, който има задължение да я изпрати, ведно с цялата административна преписка до съда.
Мълчаливо потвърждаване
В ДОПК е предвидено отклонение от описания по-горе ред за решаване на ревизията от директора на ДОДОП. Това отклонение е т.нар. „мълчаливо потвърждение“ на ревизионния акт. За разлика от случая, когато директора на ДОДОП се произнесе с решение, когато срокът за обжалване пред съд е 14 дни, то в случай на „мълчаливо потвърждение“ срокът за обжалване пред съд е 30-дневен, считано от датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне с решение.
Обжалване на ревизионен акт по съдебен ред
След изчерпването на възможността за обжалване по административен ред пред директора на ОДОП, ако ревизираното лице е недоволно от неговото решение, е налице възможност за обжалване на ревизионния акт пред съда.
Обжалването пред съд е двуинстанционно:
първа инстанция е съответния административен съд по постоянния адрес или седалището на ревизираното лице;
втора и последна (касационна инстанция) е винаги Върховен административен съд.
Важно е да се отбележи, че макар формално повод за обжалване пред съда да е решението на директора на ОДОП (или мълчаливото му потвърждение), то предмет на съдебна проверка е не неговото решение, а Ревизионният акт. Въпреки това, страна в съдебното производство е директорът на ОДОП, а не органите по приходите.
Особености на съдебното обжалване
При обжалване на акта административният съд действа като инстанция по същество. Т.е. той следва да реши спора за съществуването и размера на публичните задължения на ревизираното лице. Съдебният контрол за законосъобразност на Ревизионния акт включва проверка на посочените в акта фактически констатации. Тя следва да се извърши въз основа на всички събрани в производството пред административния орган доказателства.
Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове. Приложение намират общите принципи на разпределение на доказателствената тежест в Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.
В данъчния процес, по силата на чл. 160, ал. 4 ДОПК за съда липса процесуална възможност да отмени Ревизионния акт и да върне преписката за нова ревизия. Такова правомощие има само директорът на ОДОП при административното обжалване. Съдът дължи произнасяне по материалната законосъобразност на установените задължения във всички случаи.
Съществува нормативна забрана за съда с решението си да изменя Ревизионния акт във вреда на жалбоподателя (ревизираното лице).
Разноски за ревизираното лице
Поради наличието на два способа за обжалване на ревизионните актове – по административен и по съдебен ред, се налага разглеждане на въпроса с разноските по всеки един от тях.
Разноски при обжалване по административен ред
Налице е законова празнота по отношение на разноските в това производство.
Т.е. в ДОПК липсва възможност директорът на ОДОП да се произнесе относно разноските на жалбоподателя. Ако в материалното право действа принципът, че всичко, което не е изрично забранено от закона е разрешено, то в процесуалното право (а ДОПК е процесуален закон) действа точно противоположното правило – разрешено е само изрично предвиденото в закона. Именно по силата на този основополагащ принцип, щом ДОПК не предвижда възможност на директора на ОДОП да се произнесе по ревизията в частта със сторените от ревизираното лице разноски, то той няма право да го направи.
Какви са последствията от тази празнота
Когато ревизионният акт е обжалван чрез адвокат, ревизираното лице заплаща адвокатски хонорар. Ако директорът на ОДОП отмени с решението си акта, той не може да се произнсе относно сторените от ревизираното лице разноски. Т.е. самото ревизионно производство приключва окончателно, а разноските за адвокатски хонорар остават за сметка на ревизираното лице.
Каква е нашата практика за възстановяване на заплатения хонорар
През годините сме установили успешна съдебна практика по дела за обезщетение на вреди причинени от държавата. Адвокатският хонорар за обжалване на Ревизионен акт по административен ред претендираме от държавата в ново съдебно дело. Това става със специален иск по Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Това към момента е единствената възможност за справедливо обезщетение на ревизираното лице.
Разноски при обжалване на акта по съдебен ред
В ДОПК е налице изрична разпоредба относно разноските, поради което присъждането на разноски в полза на ревизираното лице не е усложнен, нито дискусионен. Съдът има право да присъди разноски, ако те са поискани и доказани от страна на ревизираното лице.