Меню
В ДОПК е предвидено задължително обжалване на Ревизионния акт първо пред горестоящия административен орган. Това правило е специално по отношение на общия принцип в останалите административни производства. Общия случай обжалването по административен ред е само по избор на лицето. Т.е. актът може да се обжалва и директно пред съда. При ревизиите обжалването пред горестоящия административен орган е задължително условие за последващо обжалване на акта пред съд.
Горестоящият административен орган, пред който Ревизионните актове се обжалват, е определен в ДОПК. Това е директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП).
Жалбата до директора на ДОДОП се подава в 14-дневен срок от връчването на ревизионния акт. Този срок е преклузивен и не подлежи на удължаване. Ревизираното лице има право да приложи към жалбата нови или допълнителни доказателства, както и да посочи фактите и обстоятелствата, за които желае директорът на ДОДОП да събере служебно доказателства.
Директорът на ОДОП има същите правомощия, каквито е имал и органът по приходите, извършил ревизията. Това означава, че той може свободно да събира всякакви допълнителни и нови доказателства и по същество да пререши и преразгледа констатациите на цялата ревизия.
След като бъде подадена жалба, директора на ДОДОП органът по приходите е длъжен в 7-дневен срок да изпрати на директора на ДОДОП цялата преписка по ревизията, за да може той да се произнесе с решението си.
След изтичането на посочения 7-дневен срок, започва да тече срокът за произнасяне с решение на директора на ДОДОП, който е 60-дневен и започва да тече независимо от датата на фактическото изпращане на преписката от органа по приходите.
Директорът на ДОДОП се произнася с решение. С него той има право да:
Разпоредбата на чл. 155 ал.8 от ДОПК забранява на решаващият орган да изменя ревизионният акт във вреда на жалбоподателя. Това означава, че всяко изменение може да доведе само до по-благоприятни последици, но не и до установяване на по-големи задължения.
Решението на директора на ДОДОП може да бъде обжалвано единствено от ревизираното лице. Това означава, че ако с решението бъде отменен изцяло ревизионният акт решението няма да подлежи на обжалване поради липса на правен интерес за това. За органа по приходите, извършил ревизията, не е предвидена правна възможност да обжалва решението на директора на ДОДОП.
Решението на директора на ДОДОП подлежи на обжалване пред съответния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на ревизираното лице. Жалбата се подава чрез административния орган, който има задължение да я изпрати, ведно с цялата административна преписка до съда.
В ДОПК е предвидено отклонение от описания по-горе ред за решаване на ревизията от директора на ДОДОП. Това отклонение е т.нар. „мълчаливо потвърждение“ на ревизионния акт. Такова потвърждение е налице, когато в 60-дневния срок за разглеждане на жалбата директорът на ДОДОП не постанови никакво решение - в този случай се счита, че той мълчаливо го потвърждава изцяло. За разлика от случая, когато директора на ДОДОП се произнесе с решение, когато срокът за обжалване пред съд е 14 дни, то в случай на „мълчаливо потвърждение“ срокът за обжалване пред съд е 30-дневен, считано от датата, на която е изтекъл 60-дневният срок за произнасяне с решение.
След изчерпването на възможността за обжалване по административен ред пред директора на ОДОП, ако ревизираното лице е недоволно от неговото решение, е налице възможност за обжалване на ревизионния акт пред съда.
Важно е да се отбележи, че макар формално повод за обжалване пред съда да е решението на директора на ОДОП (или мълчаливото му потвърждение), то предмет на съдебна проверка е не неговото решение, а ревизионният акт. Въпреки това, страна в съдебното производство е директорът на ОДОП, а не органите по приходите.
• При обжалване на акта административният съд действа като инстанция по същество. Т.е. той следва да реши спора за съществуването и размера на публичните задължения на ревизираното лице. Съдебният контрол за законосъобразност на ревизионния акт включва проверка на посочените в акта фактически констатации. Тя следва да се извърши въз основа на всички събрани в производството пред административния орган доказателства.
• Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове. Приложение намират общите принципи на разпределение на доказателствената тежест в Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.
• В данъчния процес, по силата на чл. 160, ал. 4 ДОПК за съда липсва процесуална възможност да отмени ревизионния акт и да върне преписката за нова ревизия. Такова правомощие има само директорът на ОДОП при административното обжалване. Съдът дължи произнасяне по материалната законосъобразност на установените задължения във всички случаи.
• Съществува нормативна забрана за съда с решението си да изменя ревизионния акт във вреда на жалбоподателя (ревизираното лице).
