Оспорване на 
произход от майката

Произходът е биологичната връзка на детето и неговите родители. Разгледана от позицията на детето, тази биологична връзка се нарича произход. Разгледана от позицията на родителите, тя се нарича майчинство или бащинство. Произходът е биологична връзка, която законът свързва с правни последици. Произходът стои в основата на родството. Т.е. естественото отношение между родители и деца е превърнато в правно отношение. Съдържанието на това правоотношение се състои от взаимни права и задължения.

Какви са основните принципи при установяване и оспорване на произход на дете:

• Начало на кръвната връзка като източник на правоотношенията.
• Равноправие на брачните и извънбрачните деца – обстоятелството дали родителите са сключили брак е без значение за правата и задълженията. Меродавен е биологичният произход.
• Принцип на истинността – Законът се стреми да се установи действителният произход на детето.
• Принцип на стабилността – Изразява се в относителна непроменяемост на вече установен произход на детето. Броят на лицата, които могат да установят или да оспорят произход на едно дете е ограничен от закона.

Произходът от майката се определя при раждането на детето. За майка на детето се счита жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция /инвитро оплождане/.

Установеният с акт за раждане произход може да бъде оспорен от изчерпателно изброени в чл. 60, ал.3 от Семейния кодекс лица. 

Това са: 

• детето;
• жената, посочена в акта като майка;
• от нейния съпруг;
• от жената, която претендира, че е майка на детето;
• от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. 

Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание...Прочетете повече