Меню
Данъчната ревизия завършва с издаването на ревизионен акт, в който:
Несъответствие между декларираните приходи и реално реализираните приходи;
Несъответствие между декларираните разходи и реално извършените разходи;
Недекларирани приходи и/или разходи;
Грешки в подадените данъчни декларации;
Несъответствие между данъчните декларации и други счетоводни документи;
Подадени жалби и сигнали от трети страни;
Случаен избор
Най-често несъответствията се установяват в хода на текуща проверка от страна на НАП, която завършва с издаване на заповед за възлагане на ревизия.
Несъответствия могат да се установят и чрез широкия кръг от механизми, разработени от НАП през последните години (в това число и автоматизирани такива), чрез които се следят и „засичат“ получените и декларираните от лицата приходи.
Ревизия може да бъде възложена и във връзка с данъчен контрол, извършван от НАП по отношение на свързано лице в най-общ смисъл на думата. Такова свързано лице би могло да бъде дори Ваш контрагент или клиент, при когото вече са установени несъответствия и НАП.
Корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане;
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) по Закона за данъка върху добавената стойност;
Данък върху доходите на физическите лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
Местните данъци и такси по Закона за местните данъци и такси (данък върху недвижимите имоти, наследствата, даренията, възмездно придобито имущество, превозни средства, патентни дейности, туристически данък и др. определени в закон);
Задължителни осигурителни вноски.
Ревизията може да се проведе както само за един вид, така и за няколко вида задължения. Например, при ревизия на търговско дружество, тя може да обхване само корпоративния данък (данък върху печалбата), само ДДС или и двете заедно.
Обръщаме внимание, че не е достатъчно заповедта само да бъде издадена и да е започнал опит за нейното връчване. Тя трябва да бъде реално връчена на лицето по един от способите в ДОПК.
В заповедта за възлагане на ревизията се определят най-важните параметри на ревизията, а именно:
Срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията на ревизираното лице.
Ревизираният период не може да бъде безкраен. В ДОПК е въведено ограничение за това колко назад във времето една ревизия може да установява наличието на задължения. Съгласно чл.109 ал.1 от ДОПК максималният период е 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
Видът на ревизираните задължения показва за какви точно вземания на държавата се възлага ревизията, напр.: корпоративен данък, данък добавена стойност, данък върху дохода, осигурителни вноски в държавното обществено осигуряване, здравноосигурителни вноски и т.н.
Първата стъпка в данъчната ревизия е издаването и връчването на заповед за възлагане на ревизия. В някои случаи заедно със заповедта органите по приходите връчват и т.нар. Искане за представяне на документи и писмени обяснения.
С Искането за представяне на документи и писмени обяснения се цели ревизираното лице да обяви и декларира факти и обстоятелства от значение за ревизията. Това най-общо могат да бъдат:
В отговор на изпратеното от НАП Искане за представяне на документи и писмени обяснения ревизираното лице е длъжно в указания срок да предостави съответните обяснения и документи. Обичайно срокът за това е 14-дневен, но в закона съществува възможност да се поиска удължаването му.
В рамките на ревизията органите по приходите рядко се ограничават единствено и само до предоставените от лицето обяснения и документи. Обичайно се извършват и допълнителни проверки, като напр. изискване на документи и обяснения от трети лица (най-често т.нар. насрещни проверки). Често се изисква информация и документи от други държавни и общински органи.
За целите на ревизията органите по приходите имат право на достъп да всякаква информация. Това включа дори търговска документация и кореспонденция на ревизираното лице, включително дигитална такава.
Резултатите от цялата събрана от органите по приходите информация и документи се обобщава в ревизионен доклад. В ревизионния доклад се прави детайлно и мотивирано становище и предложение за установяване на данъчни задължения на ревизираното лице. Против констатациите и предложенията в ревизионния доклад може да бъде подадено възражение. Срокът за подаване на възражение е 14-дневен, но в закона е налице възможност да бъде поискано неговото удължаване. Към възражението могат да бъдат предоставени допълнителни доказателства от ревизираното лице или да бъдат сочени нови факти и обстоятелства от значение за ревизията.
Общият срок за извършване на ревизията е три месеца от връчване на заповедта. Този срок може да бъде удължен с още две месеца, ако първоначалният тримесечен срок се окаже недостатъчен.
В изключителни случаи, при особена фактическа сложност на ревизията, срокът за извършване на ревизия може да бъде удължен до три години със заповед на изпълнителния директор на НАП.
Неспазването на сроковете не води автоматично до незаконосъобразност на ревизионния акт. Подобно нарушение има отношение към стойността на събраните след изтичането на срок доказателства и извършени действия.
Срокът за издаването на акта е 14-дневен, считано от датата на подаване на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение срещу издадения преди това Ревезионен доклад (виж т. 2.4.).
Срокът за издаването на ревизионен акт е от вида на „инструктивните“, а не на „преклузивните“ срокове. Това означава, че дори да не бъде спазен, това не води до порок на ревизионния акт. Т.е. това не е основание за неговата отмяна или друг вид незаконосъобразност.
По дефиниция ревизионният акт обобщава и постановява крайните констатации на органите по приходите. Той е основан на събраните при ревизията доказателства (обобщени в ревизионния доклад). В него следва да бъде обсъдено подаденото срещу доклада възражение, както и всички представени с него данни и доказателства.
Практиката ни показва, че рядко възражението, особено ако към него не са представени нови доказателства, бива взето предвид от органите по приходите. До голяма степен това е така, защото възражението се разглежда от същите служители, които са съставили доклада.
4.3. Възможно ли е да не се установят задължения?
Възможно е в рамките на ревизията да не се установят никакви задължения, различни от декларираните, нито несъответствия. В тези случаи с доклада не се предлага установяване на задължения, а актът сочи липсата на подлежащи на установяване задължения.
От момента на издаване на ревизионния акт, установените с него задължения стават изискуеми и подлежат на изпълнение. Това важи без значение дали е изтекъл срокът за обжалване на акта или вече е подадена жалба. Законът придава на ревизионния акт т.нар. "предварително изпълнение". Т.е. установените задължения са изискуеми веднага след издаването на акта.
Констатациите и установените с влязъл в законна сила ревизионен акт задължения се считат за окончателни и имат задължителна сила по отношение на ревизираното лице, както и по отношение на всички трети лица, включително държавни и общински органи.
Укриването на данъци в определени размери е въздигнато в престъпление от Наказателния кодекс. В закона са определени два прага на размерите на укритите данъци, които са престъпления: големи размери (над 3000 лв.) и особено големи размери (над 12 000 лв.).
Органите по приходите са длъжни да уведомят прокуратурата във всеки случай на установяване с ревизионен акт на задължения надвишаващи 3000 лв., тъй като това представлява "достатъчно данни за извършено престъпление".
По време на ревизионното производство органите по приходите имат право да налагат предварителни обезпечителни мерки (ПОМ).
Често ПОМ се налагат в самото начало на ревизията, когато размерът на подлежащите на установяване задължения е още съвсем "прогнозен".
ПОМ се налагат от публичния изпълнител въз основа на мотивирано искане на органа по приходите. Основание за допускане на ПОМ от публичния изпълнител е наличието на опасност, че събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Допълнително изискване при налагане на ПОМ върху активите на ревизираното лице е това да не води до сериозно възпрепятстване на дейността му.
