Данъчна ревизия

Официално ревизията започва с връчването на Заповед за възлагане на ревизия. Обръщаме внимание, че не е достатъчно заповедта само да бъде издадена и да е започнал опит за нейното връчване, а същото трябва да бъде реално връчена на лицето по някой от способите в ДОПК.

В заповедта за възлагане на ревизията се определят най-важните параметри на ревизията, а именно:

• срокът, в който трябва да бъде извършена ревизията
• ревизираният период
• видът на ревизираните задължения за данъци и/или осигурителни вноски

Срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията на ревизираното лице.

Ревизираният период е времевият период, за който ревизията ще установява наличието на задължения за данъци и/или осигурителни вноски. Този период е винаги минал период. В ДОПК е въведено ограничение за това колко назад във времето една ревизия може да установява наличието на задължения. Съгласно чл.109 ал.1 от ДОПК максималният период е 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

Видът на ревизираните задължения показва за какви точно вземания на държавата се възлага ревизията, напр.: корпоративен данък; данък добавена стойност; данък върху дохода; осигурителни вноски в държавното обществено осигуряване; здравноосигурителни вноски и т.н.

1. Първата стъпка в процедурата по ревизия е издаването и връчването на заповед за възлагане на ревизия. В някои случаи заедно със заповедта органите по приходите връчват и т.нар. Искане за представяне на документи и писмени обяснения.

С Искането за представяне на документи и писмени обяснения се цели ревизираното лице да обяви и декларира факти и обстоятелства от значение за ревизията. Това най-общо могат да бъдат:

• точно описание на дейността, която лицето е извършвало;
• място, където е била извършвана дейността (напр. нает или собствен търговски обект);
• описание на воденото счетоводство (напр. външен счетоводител; ползван счетоводен стандарт и др.);
• място, където може да бъде предоставена за разглеждане от страна на органите по приходите счетоводната документация на лицето;
• притежавани активи и пасиви;
• посочване на източник на средствата на лицето за извършване на дейността, респ. закупуването на активи;
• разнообразие от други факти и обстоятелства от значение за ревизията и дейността на лицето.

В отговор на изпратеното от НАП Искане за представяне на документи и писмени обяснения ревизираното лице е длъжно в указания срок да предостави съответните обяснения и документи. Обичайно срокът за това е 14-дневен, но в закона съществува възможност да се поиска удължаването му.

2. В рамките на ревизията органите по приходите рядко се ограничават единствено и само до предоставените от лицето обяснения документи. Обичайно се извършват и допълнителни проверки, като напр. изискване на документи и обяснения от трети лица (най-често т.нар. насрещни проверки), изискват от други държавни и общински органи информация и преписи на документи.

3. За целите на ревизията органите по приходите имат право на достъп да всякаква не само данъчна и счетоводна информация, но също така и до търговска документация и кореспонденция на ревизираното лице, включително дигитална такава.

4. Резултатите от цялата събрана от органите по приходите информация и документи се обобщава в Ревизионен доклад. Освен изброяване и посочване на събраните документи и предприетите действия от органите по приходите, в ревизионния доклад се прави детайлно и мотивирано становище и предложение за установяване на данъчни задължения на ревизираното лице. Против констатациите и предложенията в ревизионния доклад може да бъде подадено възражение. Срокът за подаване на възражение е 14-дневен, но в закона е налице възможност да бъде поискано неговото удължаване. Към възражението могат да бъдат предоставени допълнителни доказателства от ревизираното лице или да бъдат сочени нови факти и обстоятелства от значение за ревизията.

        При работата по определени казуси е необходимо извършаването на значителен брой отделни действия (например посещения в различни институции, изготвяне, подаване и снабдяване с документи, водене на преговори и др.) След провеждането на първоначална консултация и изготвянето на работна стратегия, определяме хонорар, в който предварително отчитаме необходимите за извършване действия.

Общият срок за извършване на ревизията е три месеца от връчване на заповедта. Този срок може да бъде удължен с още две месеца, ако първоначалният тримесечен срок се окаже недостатъчен.

В изключителни случаи, при особена фактическа сложност на ревизията, срокът за извършване на ревизия може да бъде удължен до три години със заповед на изпълнителния директор на НАП.

Крайният акт, с който завършва ревизията е Ревизионен акт.

Срокът за издаване на ревизионен акт е 14-дневен, считано от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение (в случаите, когато ревизираното лице не се възползва от правото си да подаде възражение).

Важно е да се отбележи, че срокът за издаването на ревизионен акт е от вида на „инструктивните“, а не на „преклузивните“ срокове. Това означава, че дори да не бъде спазен, това не води до порок на ревизионния акт, който е основание за неговата отмяна или друг вид незаконосъобразност.

По дефиниция Ревизионният акт обобщава и постановява крайните констатации на органите по приходите въз основа на събраните при ревизията данни и доказателства (обобщени в ревизионния доклад) и възражението и допълнителните данни и доказателства, представени от лицето във възражението срещу доклада.

Практиката ни показва, обаче, че рядко възражението, особено ако към него не са представени нови доказателства, бива взето предвид от органите по приходите. До голяма степен това е така, защото възражението се разглежда от същите тези служители на органите по приходите, които са съставили самия Ревизионен доклад. В този смисъл най-често възражението се окачествява като „неоснователно“, а Ревизионният акт преповтаря изцяло или директно препраща към констатациите в Ревизионния доклад. По силата на закона Ревизионният доклад винаги се счита за неразделна част от Ревизионния акт.

        Разбира се, дефинитивно е възможно в рамките на ревизията да не се установят данъчни задължения, различни от декларираните от лицето. В този случай крайните констатации на Ревизионния доклад, респ. на Ревизионния акт сочат на липса на подлежащи на установяване задължения.

От момента на издаване на Ревизионният акт, установените с него задължения се считат за подлежащи на изпълнение, независимо дали е изтекъл срокът за обжалване на Ревизионния акт или пък същият е обжалван и е в процес на обжалване. Т.е. на Ревизионния акт законът е придал т.нар. „предварително изпълнение“ – установените с него задължения стават изискуеми и дължими веднага.

Констатациите и установените във влезлия в законна сила Ревизионен акт се считат за окончателни и имат задължителна сила по отношение на ревизираното лице, а и всички останали трети лица, вкл. държавни и общински органи. Ревизионният акт е по дефиниция властнически административен акт.

Не на последно място, ревизионният акт има значение и при търсенето на наказателна отговорност. Това е така, защото укриването на данъци в определени размери е въздигнато в престъпление от Наказателния кодекс.

Не всяко укриване на данъци е престъпление. В Наказателния кодекс са определени два прага на размерите на укритите данъци, които са престъпления:

• Големи размери – укритите данъци са над 3000 лв.
• Особено големи размери - укритите данъци са над 12 000 лв.

Принципно положение е, че органите по приходите са длъжни да уведомят прокуратурата във всеки случай на установяване с Ревизионен акт на задължения надвишаващи 3000 лв., тъй като това представляват „достатъчно данни за извършено престъпление“.

Във всеки един момент по време на ревизионното производство органите по приходите имат право да наложат т.нар. Предварителни обезпечителни мерки (ПОМ).

ПОМ се налагат в рамките на ревизията на едни все още неустановени с краен и влязъл в сила Ревизионен акт, а често се налагат още в самото начало на ревизията, когато размера на подлежащите на установяване задължения е още съвсем „прогнозен“.

ПОМ се налагат от публичния изпълнител въз основа на мотивирано искане на органа по приходите.

Основание за допускането на ПОМ от публичния изпълнител е наличието на опасност събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Налице е и допълнително изискване обезпечаването върху активите на ревизираното лице да не води до сериозно възпрепятстване на дейността му.