Тук също може да има различни варианти за изгубването и невъзможността за възстановяване на документа за собственост:
Стар и невписан нотариален акт в служба по вписванията
Липсата на вписване прави нотариалния акт негоден документ за собственост. Такива случаи са възможни, тъй като в определен период от българската история не е имало законово задължение за вписване на нотариалните актове. Впоследствие този въпрос се преуреди законово с въвеждане на изискване за вписването на актовете чрез т.нар. Записки за вписване. Не всеки собственик обаче е упражнил това свое право. В практиката си сме се натъквали на множество случаи с невписани стари нотариални актове.
Вписан нотариален акт, който не може да бъде открит Тази хипотеза също възниква най-често при стари документи за собственост, най-често съставени и вписани преди 1990 г. Този проблем може да възникне поради факта, че книгите за вписване, посредством които би могъл да бъде издирен актът или са унищожени, или изобщо не са съставяни и водени от съответните служби по вписванията, или архивите са непълни.
Изгубен и/или унищожен договор за покупко-продажба на имота
До 1996 г. договорите, сключени с държавата или с общината за закупуване на недвижим имот не подлежаха на вписване. Т.е. за тях няма данни в службите по вписванията.
Не е тайна, че най-вече при преструктурирането на административните райони след 1989г. и след официалното възникване на общинската собственост като отделна от държавната след 1996 г., голяма част от архивите на общините са изгубени или унищожени. Това поставя в невъзможност купувача на такъв недвижим имот, който е изгубил своя екземпляр от договора, да поиска от общината на база съхранявания от нея екземпляр, да му издаде заверен препис, който би имал силата на оригинал. В такъв случай единствен вариант за изгубилия документа си за собственост купувач остава да се ползва от оригинерния способ за придобиване по давност.