Тук също може да има различни варианти за изгубването и невъзможността за възстановяване на документа за собственост:
Стар и невписан нотариален акт в служба по вписванията
Липсата на вписване прави нотариалния акт негоден документ за собственост. Това е възможно, защото в определен период от българската история не е имало законово задължение за вписване на нотариалните актове. Впоследствие този въпрос се преуреди законово с въвеждане на изискване за вписването на актовете чрез т.нар. Записки за вписване. Не всеки собственик обаче е упражнил това свое право. В практиката си сме се натъквали на множество случаи с невписани стари нотариални актове.
Вписан нотариален акт, който не може да бъде открит
Тази хипотеза обичайно се случва при стари документи за собственост, най-често съставени и вписани преди 1990 г. Дължи се на различни проблеми свързани с книгите за вписване. Те или са унищожени, или изобщо не са съставяни и водени от съответните служби по вписванията, или архивите са непълни. Това води до невъзможност да се открие документът за собственост.
Изгубен и/или унищожен договор за покупко-продажба на имота
До 1996 г. договорите, сключени с държавата или с общината за закупуване на недвижим имот не подлежаха на вписване. Т.е. за тях няма данни в службите по вписванията а се съхраняват в общинските архиви.
Не е тайна, че най-вече при преструктурирането на административните райони след 1989г. и след официалното възникване на общинската собственост като отделна от държавната след 1996 г., голяма част от архивите на общините са изгубени или унищожени. Това прави невъзможно изваждането на заверен препис от договора, който би имал силата на оригинал. Т.е. при загуба на документа за собственост, единственият вариант за получаване на такъв е процедура по обстоятелствена проверка.