Същност на съсобствеността

Какви са нейните разновидности и в какви отношения на съсобственост се намирате

Нека Ви помогнем в разясняването на тези въпроси.

В правната литература съсобствеността се определя като алтернатива на едноличната собственост. Особеното при нея е, че вещта принадлежи не на едно, а на две или повече лица. Това изгражда две линии на отношения във връзка със съсобствеността.

• Едната линия това са отношения между съсобствениците и третите лица – тези, които не притежават никакъв дял от собствеността.
• Втората линия – това са вътрешните отношения между самите съсобственици.

При съсобствеността фокусът е върху втората линия, тази на  вътрешните правоотношения, между всички съсобственици. Самата практика показва, че тези отношения са сложни и често конфликтни, затова законът включва широк набор от правила, свързани с тях.

Тъй като почти всеки човек в някакъв момент се оказва съсобственик на дадена вещ, дали по наследство, след сключването на брак или по друга причина, избрахме тази тема да бъде обект на поредица от статии. Тяхната цел е да Ви предостави една по-голяма осведоменост за отношенията на съсобственост, както и по-голяма увереност при встъпването в тях. Желаем Ви приятно четене!

Във вещното право тя се свързва с така нареченото право на собственост. При съсобствеността имаме едно единствено право на собственост върху вещта, но притежавано от две или повече лица, които се наричат съсобственици. Тъй като самото право на собственост не може да се раздели на отделни части, степента на участие на всеки съсобственик в него се измерва със специална мерна единица, наречена идеална част, или още квота или дял. Не се обърквайте, ако чуете различно наименование, в правото те са напълно равнозначни. 

Следва да направим разграничение на видовете съсобственост

На първо място ще разгледаме двата основни вида съсосбтвеност – дялова и бездялова, по-известна като съпружеска имуществена общност. Ще посочим какво представлява всяка от тях, за да можем да ги различаваме:

• Дялова съсобственост – основното при нея е, че съсобствеността се разделя на отделни дялове и възможностите, които има всеки от съсобствениците зависят от размера на дела, който притежава. Тоест делът е онази единица, около която се организира целия вътрешен живот при този вид съсобственост.
• Бездялова съсобственост или съпружеска имуществена общност – нейното наименование показва, че имаме общо притежание на вещта, но то не се измерва със съставни дялове. Това е и основната разлика спрямо дяловата съсобственост, която предполага други правила за нейното уреждане.

Така например при дяловата съсобственост всеки съсобственик може да се разпорежда с дела, който притежава. Докато при бездяловата съсобственост може да се стигне до ситуация, при която един от съпрузите се разпорежда с цялата вещ и един от съпрузите управлява цялата вещ.

Полезни съвети:

На второ място, с оглед това дали съсобствеността може да се прекрати с делба, различаваме делима и неделима съсобственост. Литературата приема, че дяловата съсобственост е делима, но практиката познава и случаи, когато поради естеството на съсобствеността, прекратяването й чрез делба се счита за недопустимо. Така например неделима е съсобствеността върху общите части в етажна собственост, доколкото делбата ще направи невъзможно използването на сградата. Всеки казус носи своите специфики и особености, затова ако имате съмнения или някаква неяснота относно възможността за делба на Вашата съсобствена вещ, не се колебайте да ни потърсите!

Според третото деление, което е по-скоро теоретично, съсобствеността се разделя и според начина на  възникването й. Тя може да бъде принудителна, доброволна и случайна.

• • Принудителна е тази съсобственост, която възниква против волята на съсобствениците, или поне на някои от тях. Такава съсобственост възниква при принудително изпълнение върху част от вещта – например когато съдебният изпълнител насочва изпълнение върху част от къща, собственост на длъжника и трето лице, купувачът по публичната продан ще стане съсобственик заедно с другия собственик на къщата.

• • Доброволна съсобственост е тази, която възниква въз основа на общата воля на съсобствениците. Пример за това е закупуване на един поземлен имот от две или повече лица.

• • Случайно възникваща съсобственост – такава имаме, когато възникването й се дължи на юридическо събитие. Пример е възникването на съсобственост вследствие смъртта на един наследодател.

Правната литература се отличава със своята необятност и подобни видови разграничения могат да се открият в изобилие. Ние подбрахме някои основни такива, с цел да помогнем на нашите читатели, които откриват себе си в описаните примери. Така даваме своя принос към по-любознателната ни аудитория.

Не се колебайте да ни потърсите, за да избегнете евентуални неблагоприятни последици!