Меню
Във всяка съсобственост е важно да бъдат определени ясно правата и задълженията на всеки от съсобствениците. Те служат като основа за безпроблемно управление и разпореждане с вещта. В настоящата статия ще разгледаме важните аспекти относно правата и задълженията на съсобствениците. Ще обсъдим основните права, които съсобствениците имат върху съответното имущество или актив, както и задълженията, които трябва да спазват в рамките на съсобствеността.
Всеки съсобственик притежава трите правомощия, включени в правото на собственост – владение, ползване, разпореждане. Тези правомощия се притежават от всеки един съсобственик и ние ще ги разясним последователно.
Това е правото на собственика да упражнява фактическата власт върху вещта. Всеки съсобственик може да упражнява това свое право, доколкото не пречи на останалите съсобственици.
Тук възниква въпросът, ами ако пречи?
Според най-новата практика на Върховният касационен съд, ако единият съсобственик сам упражнява фактическата власт и лишава другите от нея, всеки от тях може да предяви ревандикационен иск.
Това правомощие включва 2 възможности:
Законът предвижда, че всеки съсобственик може да си служи с вещта, доколкото не пречи на другите. Но какво става ако само един съсобственик си служи с вещта и възпрепятства другите да го правят? В тази хипотеза другите съсобственици имат право на обезщетение за ползите, от които са лишени. Важно е да се отбележи, че не е задължително единият съсобственик да е извличал ползи от вещта, за да дължи обезщетение на другия, достатъчно е той да го е лишил от възможността да ползва вещта. Това обезщетение е парично по своя характер. От кой момент се дължи това обезщетение? Дължи се от датата на писменото му поискване, а не от датата, от която е отнето правото на ползване.
Дотук споменахме за едната възможност – служене. Другата възможност, която посочихме е придобиването на плодове. По отношение на плодовете правилото е, че собственикът на вещта е собственик и на плодовете от нея. От това следва, че когато говорим за съсобственост, то всеки съсобственик придобива съответната идеална част от плодовете от вещта – и от граждански, и от естествени плодове.
За другите съсобственици възниква правно основание да предявят иск и да придобият съответната част от плодовете. Тук особеност е, че по принцип съсобствениците придобиват съответната част от плодовете още от момента на отделянето им. Затова ако единият съсобственик сам е събрал плодовете, другите съсобственици могат да претендират тяхната част не от датата на писменото поискване, а от момента, в който плодовете са се отделили.
Като действия на разпореждане се разглеждат тези, насочени към прехвърляне на правото, изгубване на правото или обременяване с права на трети лица. Всеки съсобственик може да се разпорежда със своята идеална част и то по правило – свободно. Единственото ограничение е когато съсобственик продава своята част от недвижим имот на трето лице, като на този въпрос ще обърнем отделно внимание в следващата ни статия от поредицата за съсобствеността.
Важно е да се отбележи, че разпореждането със съсобствената вещ могат да извършват само всички съсобственици заедно. Не е възможно да се извърши разпореждане от единия със съгласие на другия – в миналото е имало такава възможност чрез декларация, но сега правната уредба не го предвижда. Разпореждането трябва да стане съвместно от всички, като няма пречка единият да се разпореди чрез пълномощник. Тук особеност е, че когато става дума за разпореждане с вещно право върху недвижим имот, упълномощаването трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, извършени едновременно.
Законът предвижда, че всеки съсобственик участва в тежестите, свързани с вещта.
Това са например данъци и такси, свързани с вещта. Всеки съсобственик дължи съответните тежести според своята идеална част. Ако един съсобственик плати цялото задължение, той има вземане към другите за приспадащата се част.
Извън това, което разгледахме, свободата на договаряне дава възможност за различно преразпределение в рамките на едни правни отношения. Макар те да изглеждат ясни, правната уредба и съдебната практика, както и нашият опит показват, че винаги може да се стигне до тяхното комплициране. За жалост не всеки спор подлежи на доброволно разрешаване между страните, а когато става дума за Вашите права и задължения най-правилно е да потърсите професионална правна помощ. Използваме момента да напомним, че нашият екип винаги е насреща. При нужда не се колебайте да се свържете с нас.
