Меню
Става въпрос за умишленото увреждане на кредиторите, чрез извършване на последователни прехвърлителни сделки.
Какво представляват последователните прехвърлителни сделки или т.нар. "каскадни сделки"?
От дълги години в страна съществува порочна практика, длъжник да прехвърля имуществото си на трети лица, за да избегне отнемането му от кредитор.
В законът за задълженията и договорите е предвидена възможност за предявяване на иск (Павлов иск) по чл.135. Чрез успешното му провеждане се цели обявяване на тези сделки за недействителни.
Действителното реализиране на тази възможност се преодолява чрез извършване на няколко последователни сделки. Длъжникът прехвърля имота си на лицето Х. Лицето Х прехвърля имота на У и т.н.
Чрез извършването на тези каскадни сделки на практика се стига до увреждане на кредитора.
До постановяване на новото тълкувателно решение съществуваше противоречива съдебна практика в тези случаи.
Конкуренцията между тези трети лица ( У, Z и т.н. ) и кредитора с оглед вещните права върху недвижими имоти е уредена в чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД. Според тази разпоредба, недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Това означава, че кредиторът може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на обявеното за недействително действие. Това е възжмоно дори те вече да са в патримониума на трето лице. Изключение са случаите, в които то добросъвестно и възмездно е придобило правата, преди вписване на исковата молба.
Според това становище прехвърлянето на имота не изключва наличие на правен интерес от обявяването за недействителна на сделката между длъжника и третото лице. Това не води до недопустимост на исковото
производство. Но дали имотът, предмет на тази сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжниците, не е предмет на исковото, а на изпълнителното производство.
В изпълнителното производство, но при наличие на решение, с което е уважен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, кредиторът преценява реализирането на правата си по решението. Третите лица се защитават по специалния ред, предвиден за обжалване действията на съдия-изпълнител /чл.435 ал.5 изр.2 ГПК/. При пропускане на сроковете за обжалване третото лице може да предяви владелчески иск /чл.435 ал.5
изр.2 ГПК/.
При гореописаната хипотеза значително се затруднява защитата на кредитора. В повечето случаи тя не води до желания резултат - кредиторът не може да се удовлетвори от имота.
Според второто становище, прието за правилно с ТР №2/2017 от 09.07.2019 г., когато кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от правни действия или сделки, като целеният от длъжника краен увреждащ резултат се постига с осъществяване на последното действие или сделка, кредиторът може да иска обявяването за недействителни на цялата поредица от действия или сделки, които го увреждат в това му качество.
С тълкувателното решение подробно са разяснени различните хипотези на последователни сделки. Направено е разграничение между случаите на възмездни и безвъзмездни придобивания. Изяснено е в кои случаи, какво следва да бъде доказано от кредитора.
Необходимо е да знаете, че когато сделките са възмездни (продажба, замяна и др.) от най-голямо значение е знанието за увреждане на кредитора на третото лице.
Важно! Кредиторът може да предяви иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителна не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите "каскадни сделки", които го увреждат.
Друго важно разяснение в тълкувателното решение е правото на кредитора да предяви иск по чл.135 от ЗЗД срещу поръчител: Защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.
Вижте цялото съдържание на тълкувателното решение: Тълкувателно решение №2/2017г. на ОСГТК на ВКС.
