
Въпросите свързани с имуществените отношения между съпрузи винаги са актуални. Те са изключително важни, както за лицата, които засягат, така и за гарантиране на правната сигурност на оборота. Противоречивата практика би могла да доведе до неблагоприятни правни последици. Най-често те са свързани със сделките с недвижими имоти.
На 01.11.2019г. Върховният касационен съд (ВКС) разпореди образуване на тълкувателно дело, което да даде отговор на следния въпрос:
„При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена?“
Примерен казус, по който може да възникне такъв въпрос: Дворно място в гр. София е собственост на три лица- А.А, Б.Б. и В.В. Празното дворно място не се ползва от собствениците. Междувременно А.А. сключва граждански брак и решава, заедно със съпругата си да построят къща в дворното място. Б.Б. и В.В. не учредяват на А.А и съпругата му право на строеж, но въпреки това къщата е завършена. Съпрузите заживяват в нея, но след време възниква спор. Съпругата твърди, че част от построената къща е станала съпружеска имуществена общност, докато А.А. настоява, че къщата е собственост на него, Б.Б. и В.В., а съпругата му няма никакви права.
По така възникналият спор, през изминалите години, различни състави на ВКС са постановили противоречиви съдебни решения.Те дават различен отговор на въпроса: Кой е собственик на сградата при строеж по време на брак, в описаната хипотеза.
В един от случаите се приема, че частта от построеното в съсобствен между съпруг и трети лица имот става съпружеска имуществена общност (СИО). Това означава, че и другият съпруг придобива право на собственост върху строежа, независимо, че не е бил собственик на част от терена, върху който изградена сградата.
Други състави приемат, че за преценка дали една сграда е попаднала в режим на СИО, е от значение дали сградата е построена в дворно място, което е било индивидуална собственост на единия от съпрузите или е било съсобствено между единия от съпрузите и трето лице.
В случай, че дворното място е било индивидуална собственост на съпруга, то сградата попада в режим на СИО. Обратно е становището при наличие на съсобственост между съпруга и трети лица по отношение на дворното място. При тази хипотеза е постановено, че възниква съсобственост по отношение на сградата между съпруга и останалите съсобственици на терена. Другият съпруг, който не е бил собственик на част от терена, не придобива право на собственост и по отношение на построената по време на брака сграда.
Изложените противоречия в практиката на ВКС наложиха постановяване на Тълкувателно решение по посочения въпрос.
Съгласно решението: "Частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, се придобива в режим на съпружеска имуществена общност", ако са налице следните условия:
Следете други актуални правни въпроси в блога ни или на нашата страница във Фейсбук.

