
Една от законовите възможности за придобиване на собственост върху недвижим имот е позоваването на изтекла придобивна давност. Давността е период от време, с изтичането на който, при наличието на определени предпоставки, дадено лице може да бъде признато за собственик на имота.
Периодът който следва да изтече, за да са налице предпоставките за придобиване на недвижим имот по давност е 5 или 10 години. Сроковете зависят от това дали лицето, което владее имота е добросъвестно или недобросъвестно. Добросъвестни са лицата, които владеят имот /ползват го като собствен/, на правно основание, годно да прехвърли собственост. Те не знаят, че праводателят им не е бил собственик на имота.
Закупили сте недвижим имот, с договор за покупко-продажба, във формата на нотариален акт. Живели сте в закупения имот в продължение на 5 години, от датата на сключване на договора. Оказва се, че непосредствено преди да сключите сделката, продавачът е прехвърлил имота на друго лице. В този случай сте придобили имот от несобственик, тъй като има извършено прехвърляне преди Вашата сделка. Тъй като нотариалният акт за продажба е годно правно основание за придобиване на собственост и Вие сте владели имота явно, спокойно и непрекъснато, като свой в продължение на 5 години. При това положение за Вас възниква правото да се позовете на придобивна давност и действително да бъдете признат за собственик на имота.
Втората хипотеза на придобивна давност възниква в случаите, когато едно лице владее недвижим имот в продължение на 10 години. Владението през този период трябва да бъде явно, непрекъснато и необезпокоявано. При тези предпоставки не е необходимо да е налице правно основание за придобиване на правото на собственост. Без значение е и кой е действителният собственик на имота, през периода на владението.
На 01.06.1996 г.,когато влиза в сила изменението на чл.86 ЗС, ДВ бр.33 /1996 г., започна да тече давностният срок за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост.Тази законодателна промяна направи възможно позоваването на придобивна давност от страна на лицата, които владеят имоти частна държавна или общинска собственост.
Десетгодишния срок за позоваване на придобивна давност при недобросъвестно владение следваше да изтече на 31.05.2006г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР Закон за собствеността. Това е т.нар. мораториум за спиране на давността, за срок от седем месеца. С последващите изменения на правната норма спирането на течението на давностния срок е продължено до 31.12.2017 г. С удължаването на мораториума, законодателят препятства позоваването на признатото право за придобиване по давност на имоти частна държавна и общинска собственост.
Това доведе до постановяване на противоречиви решения на Върховния касационен съд.
Част от тях признават за собственици, лица които се позовават на придобивна давност. Поради тази причина е образувано тълкувателно дело №3 от 2017г., което да даде отговор на следния въпрос:
„Дали с разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на ЗС/ДВ бр.46/2006г./ е постановено спиране на давностния срок по чл.79,ал.1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл.86 ЗС /ДВ, бр.33/1996г./, преди този срок да изтече.?”
Първото заседание на Върховния съд се състоя на 18.01.2018г., като все още няма разпореждане за ново заседание.
Интерес представлява и фактът, че депутатите пропуснаха да удължат в срок мораториума. Съгласно действаща уредба той изтичаше на 31.12.2017г.
На 12.01.2018г. с Указ №9 е прието следното изменение в Закона за изменение на закона за собствеността, с придадено обратно действие:
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 12 януари 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Невъзможността на държавата да предприеме адекватни действия по защита на собствеността си, намира израз в лишаване на лицата от признатото им право на придобивна давност.Това се случва посредством приемането на спорни от гледна точка на законосъобразността им текстове.
Това право можеше да бъде защитено от тълкувателно решение, но до такова не се стигна.
С ТР от 14.02.2018г., ВКС ОТКЛОНЯВА предложението на състав на І г.о. на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса.
Мораториумът беше атакуван пред Конституционния съд от Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Адвокатурата изтъкна, че той касае само частна собственост – държавна или общинска, а не и публичната. На практика така се поставя една категория частна собственост и нейните собственици в привилегировано положение спрямо друга.
В крайна сметка на 24.02.2022г., с решение №3 на Конституционния съд (КС) мораториумът за придобиване по давност на държавни и общински имоти беше единодушно отменен.Това стана на 16-ата година от въвеждането му и 10 месеца след изтичането на срока му на 31 декември 2022 г.
В решението изрично се подчертава, че обявяването на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга досегашния ефект на разпоредбата и давността ще започне да тече от влизане в сила на днешното му решение – т.е. три дни след обнародването му в Държавен вестник.
Решението на КС беше обранорадвано в Държавен вестник бр. 18 на 4 март 2022 г. Това означава, че считано от 08 март 2022г. започват да текат давностни срокове за придобиване на имоти, които са частна държавна и общинска собственост.

