Пропастта между закона и реалността
Огромният медиен интерес към случая с пострадалото 18-годишно момиче от Стара Загора затихва, а спешните законодателни промени в Наказателния кодекс няма да доведат до желаните от обществото резултати.
Това е така, защото нито увеличаването на наказанията за нанесена телесна повреда, нито разширяването на кръга от лица, които имат качеството на пострадали от престъпления извършени при условията на домашно насилие запълват празнотите в закона.
Казано на разбираем език, проблемът при подобни деяния, е че освен нанесената телесна повреда, било то лека, средна или тежка и обичайно съпровождащите я заплахи за убийство и обиди, законът не познава престъпления като “изтезание”, “унижение”, “мъчение”. Това означава, че ако някой се отнесе с друго лице по унизителен начин или с действията си го подложи на изтезание или мъчение, или накърни човешкото му достойнство, без да уврежда трайно физическото му състояние, то той не подлежи на преследване по наказателен ред. Т.е. нито пострадалото лице, нито органите на реда имат основание да ангажират наказателната отговорност на извършителя. Остава единствено възможността да се търси парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания.
Защо инкриминирането на тези деяния е от съществено значение
Целта на правните норми в наказателното право се различава съществено от тези в останалите правни отрасли. Те са установени от държавата като средство в борбата за ограничаване на престъпността, чрез предвиждане и налагане на наказания. Останалите отрасли съдържат норми, които регулират нормалното съществуване на обществените отношения.
Но, престъпление е само онова деяние, което законът изрично е обявил за такова, а за извършено престъпление може да бъде наложено само установено в закона наказание. Единствено наказанието притежава функции, способни да защитят пострадалото лице и да въздействат както върху извършителя чрез специалната превенция, така и върху обществото като цяло – чрез генералната превенция.
Престъплението нанасяне на телесна повреда съгласно чл. 128 – 130 от Наказателния кодекс не взема достатъчно предвид понесените от жертвата психологически страдания. Една от отличителните характеристики на изтезанието е, че то не само – и не винаги – сериозно уврежда физическото здраве на лицето, подложено на него, но също така засяга по много сериозен начин неговото лично достойнство и психологическо благополучие.
Ето защо, като юристи с дългогодишен опит и като граждани на нашата страна, считаме че липсата на отделен състав на престъплението „изтезание“ е във вреда на обществото и в полза на агресорите. Резултатът е натрупване на чувство на безнаказаност, което рефлектира върху пострадалите под формата на усещане за беззащитност, а спрямо агресорите – като свобода на действията.
Несъответствие на националното ни законодателство с европейските правни норми
Напомняме, че в Член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз е посветен именно на човешкото достойнство. Съгласно постановеното в него, човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава. То е не само основно право само по себе си, но представлява фундамент на основните права.
На следващо място, Европейската конвенция за правата на човека, в своя чл.3 постановява, че никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.
През годините от Европейския съд по правата на човека многократно са отбелязвали факта, че в българското наказателно право не съществува отделно дефинирано престъпление изтезание. В тази връзка към страната ни са отправяни препоръки и критики, но и до този момент те не са взети под внимание.
След поредния случай, който попада в поддържаната през годините законова празнота, отново се предприеха промени само на вече съществуващите правни норми. За пореден път бяха игнорирани призивите на юристите и дори предложението на омбудсмана проф. Диана Ковачева за инкриминиране на действия, които причиняват физическо страдание или болка по начин или със средства, които явно унижават човешкото достойнство на пострадалия, потискат го, предизвикват у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх или го поставят в такова положение.
В обобщение
Резултатът е, че и към настоящия момент в Република България, лице, чието достойнство е накърнено и което е претърпяло душевни болки и страдания, често бележещи целия му живот, може единствено да води гражданско дело за присъждане на парично обезщетение. Това дело пострадалото лице ще води само или с помощта на нает адвокат, без участие от страна на държавата.
