
Непреодолимата сила (форсмажор) е важен правен институт, уреден в чл. 306 от Търговския закон (ТЗ), който предоставя защита на страните по договори при настъпване на непредвидени и непредотвратими събития от извънреден характер. Съгласно чл. 306, ал. 2 от ТЗ, непреодолимата сила се определя като събитие, което не може да бъде предвидено или предотвратено, и което възниква след сключването на договора.
Непреодолимата сила освобождава длъжника от отговорност за неизпълнение на задълженията, при условие че събитието е настъпило след сключването на договора и е непредвидимо, непредотвратимо и извънредно. Законът изисква длъжникът да уведоми писмено другата страна за настъпването на непреодолимата сила и за възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неспазване на това задължение, длъжникът носи отговорност за вредите, произтекли от ненавременното уведомяване.
Събитието, което се квалифицира като непреодолима сила, трябва да отговаря на няколко важни критерии:
Извънредният характер на събитията, както и непредвидимостта и непредотвратимостта на събитието се изследва във всеки отделен случай на база количествен и качествен критерий съобразно задълженията по договора.
Например при разразяване на буря се изследва интензитета, продължителността, количеството валеж и други обстоятелства около бурята, за да се определи дали в случая е налице непреодолима сила.
Законът предвижда и конкретни последици от настъпването на непреодолима сила. По време на нейното действие, изпълнението на задълженията и насрещните задължения се спират. Ако непреодолимата сила продължи толкова дълго, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора, същото право има и длъжникът.
Важно е да се отбележи, че за да бъде непреодолимата сила основание за освобождаване от отговорност, трябва да са изпълнени следните предпоставки:
Изключение: При родовите престации не може да е налице непреодолима сила, защото родът не погива. Поради това страната не може да се позове на непреодолима сила, когато задължението й е да заплати определена сума (парично задължение).
Основната последица от позоваването на непреодолима сила е, че страната, която се позовава на нея, не носи отговорност за неизпълнение на задълженията си, докато трае събитието. В случай на прекратяване на договора поради непреодолима сила, задълженията на страните отпадат. Според преобладаващата съдебна практика, договорът се прекратява за в бъдеще, като разходите, направени от страните, остават за тяхна сметка. Възможни са и изключения, като например възстановяване на авансово платени суми, ако не е получено насрещно изпълнение.
Стопанската непоносимост е уредена в чл. 307 ТЗ и се отнася до случаи, при които значителна промяна в икономическите условия прави изпълнението на договора противоречащо на справедливостта и добросъвестността. Тази правна категория е приложима основно при договори с продължително изпълнение или периодични престации.
Предпоставките за позоваване на стопанска непоносимост включват настъпване на съществена промяна в икономическите условия след сключване на договора и противоречие на запазването на договора със справедливостта. При наличие на стопанска непоносимост, всяка от страните може да поиска съдебно изменение или прекратяване на договора.
Това право се упражнява по съдебен път чрез предявяване на конститутивен иск по чл. 307 ТЗ. Ищецът следва да докаже причинната връзка между променените икономически условия и договорните задължения. По аналогия на чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ се приема, че ако стопанската непоносимост е настъпила след като съответната страна е изпаднала в забава, то тя не може да се позове на чл. 307 ТЗ (никой не може да черпи права от противоправното си поведение). Страната може да иска изменение или прекратяване (пълно или частично) на договора. Съдът е обвързан от направеното искане (одобрява го или го отхвърля)..
И двата института третират обстоятелства, настъпващи след сключването на договора, които възпрепятстват изпълнението на договорните задължения. Основната разлика между тях е в характера на възпрепятстващите обстоятелства: непреодолимата сила се свързва с обективна невъзможност за изпълнение поради извънредни събития, докато стопанската непоносимост се отнася до значителни икономически промени, които правят изпълнението несправедливо. В резултат на това, непреодолимата сила води до временно спиране на задълженията, докато стопанската непоносимост може да доведе до съдебно изменение или прекратяване на договора.
Тази статия предоставя основни насоки за прилагането на тези правни институти, но всеки конкретен случай следва да бъде разглеждан индивидуално, с оглед на специфичните обстоятелства и договорни клаузи.

