Безплатните правни
консултации излизат скъпо

Понякога при липса на средства, при подценяване на казуса, пред който са изправени, и при желание да се получи моментален отговор, хората се насочват към търсене на т.нар. безплатни правни консултации.

Рядко обаче те имат за цел да помогнат. Обикновено са средство за привличане на клиенти от страна на адвокатите. Често безплатните правни консултации са капан, при който възползвалите се от тях не получават реален съвет или решение на казуса си, а предложения за използване на различни по вид юридически услуги.

Какво точно представляват „безплатните“ консултации? Защо ползването им не е препоръчително и каква е алтернативата, ако човек няма финансова възможност да си позволи юридическа помощ, ще разгледаме по-долу.

Какво представляват безплатните правни консултации?

Безплатните консултации обичайно не са същински правни консултации, а опит на адвокатите да придобият клиент, като не го таксуват за първоначалното запитване, но на практика и не му предоставят консултация или решение на казуса.

Безплатните правни консултации са средство за придобиване на клиенти най-вече за съдебни дела. Адвокатите, които ги предлагат, целят да получат голям обем от запитвания, които след това те оценяват – дали биха могли да прераснат в нещо повече – обичайно съдебно дело. Ако отговорът е „да“, те разясняват безплатно какъв е редът и процедурата за провеждане на делото, след което съобщават и хонорара си.

Възможно е запитването да няма потенциал да прерасне в съдебно дело. В този случай клиентът наистина има нужда от правна консултация и нищо повече. В подобни ситуации най-често се обяснява, че за да се отговори на въпроса са нужни допълнителни документи и извършването на други действия, което трябва да се заплати.

Единственото, което човек може да очаква да получи по време на безплатната консултация, са общи разсъждения по казуса. По-рядко нещо конкретно и полезно.

Какви рискове крият безплатните правни консултации?

Не е случайна поговорката, че евтиното накрая винаги излиза скъпо, да не говорим за безплатното. Рисковете за клиента са няколко:

• Да не се обърне внимание на казуса в детайли, особено ако от него не може „да излезе“ дело.
• Да получи бърз и общ отговор, който да не разбере изобщо или да изтълкува погрешно.
• Да се наложи  да търси множество „безплатни“ мнения, докато достигне сам до някакви разумно и разбираемо заключение.
• Да му бъдат предложени излишни и ненужни съдебни и/или други процедури, които не винаги са оптималното решение.
• Да не получи компетентен отговор.

Важно е да се уточни, че тъй като в тези ситуации няма сключен договор между клиента и адвоката, на практика той по никакъв начин не е обвързан с каквато и да било отговорност за съветите и становищата, които дава.

Как човек може да разбере, че има нещо нередно, когато получи предложение за „безплатна правна консултация“?

На първо място отговорът идва от Закона за адвокатурата.

Предоставянето на безплатни консултации е позволено само при наличие на точно определени предпоставки, а именно:

• Безплатна правна помощ от адвокати може да се предоставя на лица, които имат право на издръжка.
• Безплатна правна помощ от адвокати може да се предоставя на материално затруднени лица.
• Безплатна правна помощ от адвокати може да се предоставя на роднини, близки или на друг юрист.

Ако случаят не попада в някоя от тези хипотези и въпреки това адвокат предлага безплатни услуги, то е налице нарушение на закона, респективно не може да се разчита, че ще се подходи добросъвестно към казуса.

Ако все пак се стигне до разговор с адвоката, сигнали за нередност могат да се откеият и в самия диалог.

Такива например са:

• Вместо да се проведе консултация, се задават множество уточняващи и изясняващи казуса въпроси, след което се премине директно към предлагане на конкретни услуги.
• В хода на разговора не се дава никакъв конкретен отговор.
• Изискват се документи и/или други факти и обстоятелства, след което се иска и заплащане за различни допълнителни услуги, поради различни аргументи.

Всичко това подсказва, че намеренията и мотивацията не са чисти и безкористни, а консултацията в никакъв случай няма да бъде полезна и най-вече безплатна.

Има и още нещо. Адвокатите не знаят всички отговори и не могат да предоставят такъв в рамките на минути. Всеки казус има своята специфика, всеки детайл е от значение. Добрият адвокат не дава машинални отговори на потърсилите помощ. Той задава уточняващи въпроси, поглежда през призмата на всички възможни решения и усложнения. Той предоставя компетентен правен съвет, който да бъде максимално ефективен за клиента. Дори само един на пръв поглед елементарен въпрос може да крие подводни камъни и да налага задълбочен анализ на множество факти и обстоятелства. Това винаги изисква внимание от страна на адвоката и съобразяване на всеки факт от казуса. Винаги е необходим и преглед на актуалната нормативна уредба и съдебна практика, тъй като законите се менят постоянно. Всичко това подсказва, че обещанието да се даде скоростен отговор, и то без да се заплаща положеният труд, крие в себе си нещо нередно.

Какво си гарантира човек, заплащайки за консултация?

Цитираната забрана в Закона за адвокатурата сама по себе си е създадена с цел избягване на съществуването на неформални отношения. Липсата на договор между адвокат и клиент, би могло да доведе до проблеми и за двете страни.

При заплащането за получаване на адвокатска услуга влизат в сила всички нормативноустановени правила за адвоката и най-вече онези, застъпени в Етичния кодекс на адвоката и касаещи отношенията му с клиента:

1. Адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Той осведомява клиента си за развитието на възложената му работа. При поискване отговаря на въпроси, поставени му от клиента във връзка с провежданата защита.
2. Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която не разполага с време. Не може да поема работа, за която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и компетентност. Това е възможно само  ако ще си сътрудничи с адвокат, притежаващ тези знания и компетентност.
3. Адвокатът е длъжен при поискване да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с възложената му работа. 
4. и други, уредени в Раздел 3 от Етичния кодекс.

Тези правила в пълна степен допринасят за получаването на адекватна правна помощ. Но те се „активират“ посредством сключването на договор за предоставяне на адвокатски услуги и респективно заплащането им. Безплатните правни консултации, без обвързване с адвоката и без придобиване на качеството „клиент“ не обвързват страните по никакъв начин. В този смисъл крият опасност от недобросъвестно изпълнение на задълженията.

Т.е. човек си гарантира внимание, гарантира правата си, може да изисква изпълнението на насрещно поетите задължения. Може да е сигурен, че получава това, за което вече е заплатил, а на него не се гледа  само като на бъдеща възможност за получаване на хонорар.

Каква е алтернативата за човек, който е финансово затруднен, но има нужда от правна консултация?

Има няколко полезни възможности, които законът и практиката предоставят на материално затруднените лица, които имат нужда от юридическо съдействие:

• Да се възползват от правото си да получат безплатна правна консултация от адвокат, в качеството си на материално затруднено лице. Нужно е да се предостави съответният документ, който да доказва това качество.
• Да се обърнат към Националното бюро за правна помощ.
• Да се обърнат към някоя от неправителствените организации, които предлагат правно съдействие.
• Да потърсят информация в интернет статии на правните портали и (това е много важно) утвърдените правни кантори. Не трябва да се доверяват сляпо на всичко прочетено, а да се търси достоверна информация.
• Да потърсят помощ от адвокат, но като заплатят за нея. Считаме, че общите правни консултации, които се предлагат от адвокатите са на достъпни цени – около 100 лева. Това е сума, която повечето хора биха могли да отделят в името на това да си спестят много по-големи разходи в бъдеще, както и всички горепосочени проблеми.

Не на последно място, „PravenKonsultant“ също може да помогне в подобна ситуация, и то по няколко различни начина:

Ние периодично поемаме pro bono казуси, при описаните на сайта условия, защото от една страна искаме да работим в полза на обществото, но от друга не можем да си позволим да работим предимно безвъзмездно. Целта ни е да подкрепим и разпространим разбирането си, че човек винаги трябва да търси защита на правата си по предвидения за това ред. Считаме, че безспорно е в обществен интерес гражданите да имат тази възможност. Те не трябва да бъдат възпрепятствани, например поради липса на финансови средства. Информция за активните pro bono кампании публикуваме в профилите на кантората в социалните мрежи.

Каква е нашата политика при получаване на запитване по конкретен казус и при заявена правна консултация:

Винаги, когато някой клиент ни изпрати запитване за съдебно дело,  му разясняваме какво и как може да направи, за да защити правата си, както и какво ще му струва това.

В случай че в резултат на заявена и заплатена консултация произтекат последващи действия, за които клиентът ни ангажира, ние приспадаме от хонорара за следващите услуги, стойността, която е заплатена за първоначалната консултация.

Ако човек е материално затруднен и има нужда от юридическа помощ, е важно да запази хладнокръвие и да бъде наясно, че има множество адвокати и консултантски фирми, брокери, нотариуси, юристи на свободна практика, които са повече от готови да се възползват от тежката му ситуация. Интернет пространството (форуми, статии, групи в социалните мрежи и др.), познати и приятели също предлагат „помощ“, базирана на личен опит или откъслечни познания в материята. И в двата случая човек лесно може да усложни допълнително положението си, вместо да си помогне.

Законът също предоставя различни възможности да се получи безплатно реална юридическа помощ.

Не на последно място, адвокатите също имат право да получат възнаграждение за труда си. Минималните хонорари, с които адвокатите са нормативно обвързани са посочени в НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.