На 11.12.2019г. Народното събрание прие редица промени в Гражданския процесуален кодекс. В най-голяма степен те засягат заповедното производство.
С промените изрично се постановява, че всички дела заведени от и срещу потребители са граждански, а не търговски. Установи се и задължение за съда да следи служебно за неравноправни клаузи в договорите с потребител.
При подаване на заявление по чл.410 от ГПК, когато вземането произтича от договор с потребител, към заявлението ще се прилагат:
- „договорът, ако е в писмена форма, заедно
- всички негови приложения и изменения
- приложимите общи условия, ако има такива“
Предвиден е и отказ на съда за издаване на заповед за изпълнение. Това е възможно, когато „искането се основава на неравноправна клауза, сключена с потребител“.
С оглед защита правата на потребителите е предвидено, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу потребител ще се подава не до районния съд по постоянен адрес на потребителя, а до този по настоящия му адрес. Тази промяна цели да спести на потребителите допълнителни разноски и пътуване до населено място, в което не живеят към датата на завеждане на делото.
Промени в сроковете в заповедното производство
Приеха се важни промени в сроковете за доброволно изпълнение и за подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед.
Длъжникът вече ще има едномесечен, а не двуседмичен срок след издаване на заповедта, за да изпълни задължението си.
Срокът за подаване на възражение също е увеличен от двуседмичен, на едномесечен. Предвидено е, че в самата заповед по чл.410 ще се съдържа предупреждение към длъжника. При неоснователно възражение, той „може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта“.
Защита на потребителите при спорове с банки
При подаване на заявление по чл.417, т.2 от ГПК – издаване на заповед въз основа на извлечение от счетоводните книги на банка, към него ще се прилагат:
- „документът, от който произтича вземането на банката
- всички негови приложения
- приложимите общи условия“.
Горните изисквания са приложими и при подаване на заявление въз основа на запис на заповед или друга ценна книга, но само ако с тях се обезпечават вземания, произтичащи от договор с потребител.
Спиране на изпълнението по заповедното производство
Подаването на възражение срещу заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК не спира изпълнението. Депутатите не приеха общо правило за спиране на изпълнението при подаване на възражение. Предвидиха само, че обезпечението, което се внася от длъжник-потребител, за да спре принудителното изпълнение, е до една трета от вземането. Такова искане може да бъде направено във всеки един момент, а не само в срока за подаване на възражение.
Предвидени бяха и специални хипотези, при които незабавното изпълнение може да бъде спряно и без внасянето на обезпечение:
Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
- вземането не се дължи;
- вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
- неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Приетите промени са особено значими и в голяма степен гарантират правата на потребителите и длъжника в заповедното производство.
При необходимост от съдействие можете да се обърнете към нас, чрез един посочените във формата за „Контакти“ начини или да за заявите „Консултация“ директно чрез платформата ни за онлайн консултации.
