Дори след като съдът е одобрил споразумението за развод и се е произнесъл с решение, е допустимо някой от съпрузите да предяви иск за по-голям дял от придобит по време на брака недвижим имот.
Това е възможно, ако при прекратяване на брака двамата са договорили, че имотът остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си. Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд в тълкувателно решение по дело №3/2015 г. (пълния текст на решението виж тук).
Това виждане на мнозинството от гражданските съдии не е единодушно. Петнадесет от тях са подписали тълкувателното решение с особено мнение.
В решението си Върховните съдии анализират характера на споразумението при развод при дейстивето на стария и на действащия Семеен кодекс (СК). Припомня се, че при действието на СК от 1985 г. имуществените отношения бяха задължителен елемент от споразумението, а сега не са.
Т.е. при действието на новия СК, във всяко производство по развод, уреждането на имуществените отношения на съпрузите е изборен елемент.
Какво се случава, ако в споразумението е посочено какви са квотите в съсобствеността?
Според върховните съдии „Когато в споразумението съпрузите са изразили воля какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за вещно-транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти“.
Какви са правните последици от липсата на посочени в спорезумението квоти?
В обратния случай – когато квотите на бившите съпрузи не са посочени в споразумението, няма пречка в следващ исков процес да бъде разгледан въпросът за различните им дялове в съсобствеността. Т.е. един от съпрузите да предяви иск за по-голям дял от имота.
„Такова споразумение не потвърждава, нито отрича презумпциите от чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), а сега чл. 28 СК от 2009 г. Те са в сила за всеки договор с вещно-транслативен ефект, но както за договора, така и за споразумението законодателят допуска да бъдат оборени. Всяка презумпция е доказателствено правило, няма материално-правно действие, а по опровергаването на презюмирания факт обратното доказване е допустимо. В следващия исков процес презумпциите от чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), съответно по чл. 28 СК от 2009 г., могат да бъдат оборени с доказателства за личен произход на средствата, вложени при придобиването на имота и за намерението на съпрузите при определяне обема на техните права в споразумението“, твърди Върховният съд.
В заключение:
В резултат от гореизложените аргументи е даде следното задължително тълкуване: След като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г.
При необходимост от съдействие можете да се обърнете към нас, чрез един от посочените във формата за „Контакти“ начини или да за заявите „Консултация“ директно чрез платформата ни за онлайн консултации.
