Основна сфера на дейност на Правна къща Леге Адвайзъри е предлагането на консултации по данъчно право във всичките му аспекти.

Данъчно консултиране

Адвокатите ни са специализирани в предоставянето на данъчна защита и консултации по данъчни въпроси във всички сфери на данъчното право.

Данъчна защита

Екипът ни притежава богат опит в представителството пред НАП по всички процедури, регламентирани в ДОПК.

Нашият опит

Прилагаме дългогодишната успешна практика на адвокатите в нашата кантора, за да защитим в максимална степен Вашия интерес.

Успешна практика

Общи данъчни консултации при облагане

  • Данъчни консултации за облагането на физическите лица по ЗДДФЛ (Закон за данък върху доходите на физическите лица)

  • Данчъни консултации за облагането на юридическите лица по ЗКПО (Закон за корпоративното подоходно облагане)

  • Данъчни консултации за облагането с ДДС по ЗДДС (Закон за данъка върху добавената стойност)

  • Консултации за облагането с акциз по ЗАДС (Закон за акцизите и данъчните складове)

Данъчни консултации за облагане при сделки

  • Данъчни консултации за облагането при вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобивания в рамките на ЕС (ВОД и ВОП)

  • Данъчни консултации за режимите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)

  • Данъчни консултации при сделки с недвижими имоти

  • Данъчни консултации при различните видове търговски сделки

  • Консултации за данъчните аспекти при прехвърляне на активи на дружества

Заяви консултация

Данъчните проверки за установяване на факти и обстоятелства са регламентирани в чл.110 ДОПК.

За разлика от ревизиите проверките не са способ за установяване на данъчни задължения. Те са форма за осъществяване на контрол от страна на данъчните органи за спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Също така контролират правилното и законосъобразно изчисляване и деклариране на данъчните задължения.

Какво следва, ако при извършването на данъчна проверка се установи разминаване между дължим размер на данъчните задължения и декларирания такъв?

  1. преминава към производство по данъчна ревизия с цел установяване на съответните задължения или
  2. данъчно-задълженото лице бива поканено (чл.103 ДОПК) да подаде коригираща декларация, като декларира правилния вид и размер на данъчните си задължения.

Този вид проверки се извършват, когато са налице недължимо платени или събрани суми за данъчни задължения. Те могат да включват и задължения за осигурителни вноски, както и други публични задължения.

Проверката се извършва по инициатива на данъчните органи (служебно) или по писмено искане на данъчно-задълженото лице.

Проверката приключва с издаването на Акт за прихващане и възстановяване (АПВ). С АПВ се възстановяват на данъчно-задълженото лице недължимо платените суми или се отказва възстановяването им.

Подлежат ли на обжалване Актовете за прихващане и възстановяване?

Актовете за прихващане и възстановяване могат да се обжалват по реда, по който се обжалват ревизионните актове. Срокът е 14 дни от връчването на акта. Органът, пред когото се обжалват, е директорът на Дирекция „ОДОП“ на НАП.

Насрещната проверка е способ за доказване на определени факти и обстоятелства по вече съществуващо производство ,Такива са производствата по проверка или ревизия.

Насрещната проверка представлява събирането на информация (най-често под формата на обяснения или деклариране на определени обстоятелства) и/или предоставянето на документи от трето, неучастващо в основното производство, лице.

Третото лице, при което се извършва насрещната проверка, най-често е по някакъв начин свързано лице или контрагент (партньор, страна по определена сделка / доставка) на проверяваното лице.

Насрещната проверка има за цел чрез информацията, предоставена от третото неучастващо лице, да се потвърдят или отхвърлят посочени (декларирани) обстоятелства от страна на проверяваното или ревизираното лице.

Насрещната проверка е спомагателна процедура на основното производство спрямо проверяваното или ревизираното лице. Тя няма за своя задача да се извърши проверка на третото лице за спазването на данъчното и осигурителното законодателство от него самото. Насрещната проверка е винаги във връзка с цел установяването на факти и обстоятелства, относими единствено към проверяваното лице в основното производство (проверка или ревизия).

Общата данъчна регистрация представлява вписване на данните на данъчнозадължените лица в регистъра и базата данни, водени от националната агенция за приходите (НАП).

Данните на данъчнозадължените лица, които се вписват в регистъра на НАП са най-общо следните:

името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице

единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца

адресите по чл. 8 и 28

името и идентификационния номер на лицата, които го представляват по закон

вида и статута на регистрираното лице

основната икономическа дейност

Регистрацията в регистъра на НАП се извършва служебно т.е. не са необходими нарочни действия от страна на данъчнозадължените лица за това. По дефиниция вписването в регистъра се извършва въз основа на първата подадена от тях декларация, свързана с данъчното облагане или задължителни осигурителни вноски.

Регистрацията по ЗДДС е частен случай на данъчна регистрация и представлява специална регистрация по смисъла на чл.83 ДОПК. Това е така, защото този вид данъчна регистрация е предвидена в специален закон. Това е Закон за ДДС, в който са посочени специалните основания за регистрация.

Закон за ДДС предвижда, че специалният регистър на регистрираните по ДДС лица е част от общия регистър, описан в предходния пункт „Обща данъчна регистрация“.

Най-общо видовете регистрация по ДДС са задължителна и по избор (доброволна).

  • Задължителната регистрация се извършва, когато настъпи някое от условията, при които законът за ДДС изрично е предвидил, че водят до задължение за регистрация по ДДС.
  • Регистрацията по избор (доброволната регистрация) се извършва без да е настъпило някое от условията за задължителна регистрация, по собствено желание на данъчнозадълженото лице.

Регистрацията по ДДС се извършва от данъчнозадълженото лице чрез подаване на заявление по образец. Заявлението се подава пред компетентната за това териториална дирекция на НАП. Към него се прилагат и съответните, предвидени в закона за ДДС и Правилника за прилагане на закона за ДДС документи. Те удостоверяват наличието на съответното условие за задължителна регистрация (обичайно това е справка за облагаемия оборот по месеци).

От 01.01.2019 г. се предвиди възможност регистрацията по избор по ДДС да се заявява при регистрирането на нова фирма още с подаването на заявлението за първоначална регистрация пред Търговския регистър. За целта в заявлението за вписване на новата фирма се поставя отметка на специално предвидено за доброволна регистрация по ДДС поле в заявлението.

Регистрация по ДДС може се извърши и по инициатива на органа по приходите (НАП). Това става когато органът по приходите установи, че задълженото лице не е изпълнило само задължението си да подаде заявление при настъпването на някое от условията за задължителна регистрация.

Процедурата по регистрация приключва с издаването на акт за регистрация или с мотивиран писмен отказ за регистрация. За дата на регистрация по ДДС се смята датата на връчването на акта за регистрация. В правната теория и практика е безспорно, че актовете и отказите за регистрация или дерегистрация в специалните регистри представляват индивидуални административни актове и се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове.

  1. Задължителна регистрация по ДДС

• Обща регистрация при достигане на оборот от 50 000 лв.

Всяко лице, независимо юридическо или физическо лице, което достигне облагаем оборот 50 000 /петдесет хиляди/ лева или повече за период не по-дълъг от 12 последователни месеца е длъжно да се регистрира по ДДС като подаде заявление за регистрация в компетентната ТД на НАП.

Срокът за подаване на заявление за регистрация по ДДС е 7-дневен, считано от началото на месеца, следващ този от 12-те месеца, през който е бил достигнат размер на оборота от 50 000 лв.

Горното определение на задължението за регистрация изисква да се обърне специално внимание на всеки един от елементите на това задължение.

  • Облагаем оборот

Не всяка оборотна сума се третира от ЗДДС като облагаем оборот, за целите на формирането на сумата от 50 000 лв. Така например, оборотни средства, получени от продажбата на дълготрайни активи, които са били използвани за целите на дейността на лицето, не се считат за част от облагаемия оборот. Пример тук, може да бъде продажбата на машина, използвана до момента за извършване на дейността. Получената за нея продажна цена няма да се счита част от оборота. * Т.е. искам да продам старата си машина (която въпреки че е стара може да е на значителна стойност), за да си купя нова. Парите от продажбата на старата машина няма да се считат за част от облагаемия оборот.

  • Период от 12 последователни месеца

Регламентираната в закона сума от 50 000 лв. облагаем оборот трябва да е достигната за период най-много 12 последователни месеца. Т.е. сборът от оборотите за последните 12 месеца трябва да надхвърли 50 000 лв. Не се взимат предвид оборотите, реализирани преди повече от 12 месеца. Следователно, хипотетично, е възможно изискуемият оборот от 50 000 лв. да бъде достигнат за различен период от време. В зависимост от обема на дейността на лицето, например за 1 месец, за 3 месеца или за максималния период от 12 месеца.

* ЗДДС предвижда една специална хипотеза на задължителна регистрация.  Тя се отнася за случаите, в които оборот от 50 000 е достигнат за период от не повече от 2 последователни месеца. Тогава се изисква незабавно подаване на заявление за регистрация . Т.е. в 7-дневен срок от датата на достигане на оборота, а не както е в общия случай в 7-дневен срок от началото на месеца, следващ този месец, когато е бил достигнат оборота.


  • Регистрация при вътреобщностно придобиване

Частен случай на общата хипотеза за задължителна регистрация е хипотезата при достигане на оборот от 20 000 лв. Тя се нарича още регистрация при вътреобщностно придобиване.

Кога е необходима регистрация при вътреобщностно придобиване?

Когато дейността на търговеца включва търговия със стоки или услуги и придобиване на стоки от държава членка на ЕС. В този случай законът предвижда специална хипотеза на задължителна регистрация.  Долният праг на достигнатия оборот от такива вътреобщностни придобивания е по-малък, а именно 20 000 лв.

За какъв период се изчислява достигнатият оборот?

При този вид задължителна регистрация законът предвижда и различна времева рамка, през която следва да се достигне минималният оборот – текущата календарна година. За разлика от общата задължителна регистрация при достигане на оборот от 50 000 лв., когато времевата рамка обхваща 12 последователни месеца назад.

! Какво е вътреобщностно придобиване?

Това е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока, която се изпраща или транспортира до територията на България от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.


  • Регистрация при дистанционна продажба на стоки

Дефиницията за дистанционна продажба за целите на облагането с ДДС е дадена в чл.14 от ЗДДС, като за дистанционна продажба се счита тази, която отговаря едновременно на следните условия:

  1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
  4. стоките:

а) не са нови превозни средства, или 

б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или 

в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за:

  • стоки втора употреба,
  • произведения на изкуството,
  • предмети за колекции и антикварни предмети.

Задължение за регистрация възниква за тези данъчнозадължени лица, които извършват дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение територията на България.

Задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата от 70 000 лв.


  • Регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталиране

Условие за този вид регистрация е единствено и само видът и характера на извършваната от задълженото лице дейност. Не е необходимо същата да е обвързана и с генерирането на определен облагаем оборот.

В този смисъл чл.97 ЗДДС предвижда, че на регистрация подлежи всяко лице:

  • установено в друга държава членка,
  • което не е установено на територията на България
  • и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка.

Предвидено е изключение от задължението за регистрация, когато получателят по доставката е регистриран по ЗДДС.

2. Регистрация по избор / доброволна регистрация по ДДС

  • Регистрация по общия ред:

Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за обща регистрация има право да се регистрира по този закон (чл. 100, ал. 1 от ЗДДС).

  • Регистрация по вътреобщностно придобиване (ВОП):

Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по ВОП, има право да се регистрира по този закон по избор за вътреобщностно придобиване (чл. 100, ал. 2 от ЗДДС).

  • Регистрация за дистанционни продажби:

Всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон. Това е възможно независимо от сумата на извършените доставки при условията на дистанционни продажби. За целта е необходимо уведомление до данъчната администрация на държавата-членка, където е регистрирано за целите на ДДС.  С него се заявява желание, дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната (чл. 100, ал. 3 от ЗДДС).

Кантората ни извършва регистрация по ЗАДС на:

  • специализираните малки обекти за дестилиране;
  • обектите за винопроизводство на малки винопроизводители;
  • лицата, които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната кокс или въглища, както и лицата, които извършват сделки с кокс или въглища;
  • лицата получили лиценз по Закона за енергетиката (ЗЕ), които продават електрическа енергия или природен газ на потребители на електрическа енергия или природен газ за битови или стопански нужди по смисъла на ЗЕ;
  • лицата, получили лиценз по ЗЕ за производство на електрическа енергия, за пренос или разпределение на електрическа енергия или природен газ, за търговия с електрическа енергия, за обществена доставка на електрическа енергия или природен газ или за снабдяване от крайни снабдители на електрическа енергия или природен газ, които употребяват собствена електрическа енергия или природен газ за свои собствени нужди;
  • данъчните представители на регистрираните лица за целите на ДДС в друга държава членка, които въвеждат акцизни стоки на територията на страната за извършване на доставки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС.
Още услуги за данъчно право

ИМАТЕ ВЪПРОС?

Свържете се с нас за въпроси относно:

• Избора на подходяща за Вас услуга
• Съдействие при онлайн заявяването на услугите