Ревизия по общ ред

Обичайно ревизиите протичат по т.нар. общ ред. Това означава, че органът по приходите извършва ревизията по начина, по който ревизираното лице е било длъжно да документира и декларира приходите си. Т.е. по документален и счетоводен път ще бъде извършен контрол върху приходите и осчетоводяванията, извършени от ревизираното лице.

Способите за събиране и проверка на доказателствата е регламентиран в раздел „Доказване“ в ДОПК, като органите по приходите са длъжни да се съобразяват с тези разпоредби при извършване на ревизия и да събират само такива доказателства и по такъв начин, както е регламентирано в закона.

Има случаи, обаче, в които по една или друга причина не е възможно ревизията да бъде извършена по този начин. За тези случаи законодателят е предвидил и специален способ – ревизия по особен ред. Този способ е приложим напр. когато ревизираното лице не е водило или е водило по ненадлежен ред счетоводството си; когато са изгубени или унищожени счетоводни документи от значение за извършването на ревизия или същите не са представени на ревизията; при неотчитане на приходите от ревизираното лице и др.

Обжалване на ревизионен акт

Ревизия по особен ред

Този ред е специален по отношение на общия ред за извършване на ревизия. Той е допустим от закона само в изрично предвидени случаи, най-важните от които са следните:

  • налице са данни за укрити приходи или доходи;
  • когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;
  • липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане,
  • документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;
  • документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

При наличие на някоя от изброените по-горе предпоставки органът по приходите има право да премине към извършването на ревизия по особен ред. Принципното законово положение е, че органът по приходите е длъжен и е в негова тежест да обоснове наличието на съответната предпоставка. Не е достатъчно само простото позоваване от органа по приходите на такава предпоставка. Тя трябва да бъде детайлно и мотивирано обусловена с посочване на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които органът по приходите приема нейното наличие.

За преминаването към особения ред органът по приходите е длъжен да уведоми за това незабавно ревизираното лице. Това става посредством специалното уведомление по чл.124 от ДОПК. Освен преминаването към особения ред органът по приходите посочва в уведомлението и въз основа на коя от предпоставките прави това. В отговор на връченото такова уведомление ревизираното лице има право да подаде становище и да представи доказателства.

Същинското мотивиране и обосноваване на съответната предпоставка за извършване на ревизията по особен ред органът по приходите прави и е длъжен да направи с ревизионния доклад.

В закона е предвиден и специален ред, по който органът по приходите определя данъчната основа за съответния вид данъчно задължение, по отношение на която след това да бъде приложена и законоустановената данъчна ставка за облагане. Или накратко казано, предвиден е специален начин, по който органът по приходите определя „печалбата“ на лицето, която да бъде обложена.

За определянето на данъчната основа („печалбата“) органът по приходите и длъжен да вземе предвид и да обоснове някои от следните фактори:

  • вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
  • платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания;
  • движението и остатъците по банковите сметки;
  • официалните документи и документите с достоверни данни;
  • наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността;
  • търговското значение на мястото, където се извършва дейността;
  • броя на заетите за осъществяване на дейността лица;
  • сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му;
  • обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;
  • обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина.

По отношение на определената според изброените фактори данъчна основа действа презумпция за достоверност. Това означава, че ако ревизираното лице не е съгласно с определената по този начин „печалба“, която ще бъде обложена със съответния данък, в негова тежест е да я обори и да докаже, че размерът й е различен.

Или в обобщение най-същественото при ревизията при особените случаи е следното:

  • органът по приходите е задължен и е в негова тежест да докаже наличието на някоя от предпоставките за извършването на ревизията по този ред;
  • ревизираното лице е длъжно и е в негова тежест при оспорване на размера на данъчната основа да докаже, че тя не е в размера, определен от органа по приходите, а в друг размер.